Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоунищожение и да живеят в мир. Най-вероятно. Младежите не искаха нищо повече, посланието им бе просто: мир и любов. Те пееха, танцуваха, смееха се, правеха букети и се обичаха. Беше нещо като перфектното общество – няма значение какъв си и откъде идваш, стига да споделяш мнението им, си един от тях. А те бяха доста.
- Нааа-на-на-нанананаааа - хей, Джуд... – Вальо приключи последната песен и погледна приятелите си. В очите им виждаше толкова много любов и преданост, колкото не бихте видели никъде. Те всички се усмихваха, събрали се в кръг и го чакаха да започне друга песен.
-Изпей All We Need Is Love, моля те! – каза закачливо Татяна.
Какво да се прави... започна да свири. Би направил всичко за ...