Здрасти, мила...

Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...

Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?

Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа някои неща, които няма да ти харесат. Не, не искам да ти ги кажа просто, защото няма да ти харесат, а защото си ги мисля.

Първо... Ами тъпо е. Да изискваш любов от всички. Знаеш, че така няма да я получиш от никой. Заплашвай, колкото си искаш, не струваш нищо и без това... Да, така е. Наистина. Къщата, колата, всичките джаджи и бижута, които носиш, са една добре оформена и скъпоструваща лъжа, мила. Нищо повече от предмети, които се купуват, защото са на мода, а след година захвърляш, защото излизат по-добри. Мислиш, че с всичко е така... Ами не позна. Не можеш да си играеш с нечии чувства. Просто защото не можеш... не гледай по този начин белия лист. Не ти е виновен, че си капризна.

Второ... Не съм крала нищо от никого. То само дойде при мен. И какво съм виновна аз, че знам как да се държа, а ти не?! Замисли се само. Ако не беше такава, колко неща щяха да са различни?... Все пак хората предпочитат искрени такива... Не пари, на които пише "лъжа" с огромни букви. Можеш така да задържиш нещо временно, но рано или късно то си отива...

И да плачеш, и да се тръшкаш, фактите са си факти. Мрази ме. Да, мрази ме. Знаеш ли... харесва ми. Защото е жалко. Каквито сте вие - богатите хора. До един сте такива. Показвате много, а отвътре сте кухи като... рапани. Не, не рапани, защото и в тях е имало нещо някога... А вие... хора, без мозъци, без усещания, без съвест, без нищо. Може би богатите са най-бедните същества на света. Нямате си нищо. Нищичко. Знаеш, че съм права.

Искаш да ме унищожиш... и то само заради едната истина. Замисли се, има ли смисъл да отнемеш живота на човек, само защото ти е казал каква си? Празна си!Празна си, момиче! И винаги ще си такава, колкото и да се опитваш да го прикриеш! Защото хората имат право на избор, защото те не са предмет, който да спечелиш на лотария, а после да се фукаш с него на богатите си приятелчета, защото всички сме личности! Равни по права и задължения!...

И преди всичко сме хора... ХОРА. Когато разбереш значението на тази дума се обади. Аз ще съм там... вероятно. Защото може би ще минат векове. И ти пак ще си си ти. А аз ще съм аз. И ще ме мразиш. Аз би  трябвало да те мразя. Отне ми едничката любов, която някога съм имала... няма значение... простих ви. Но ти никога няма да си простиш. Няма да ти оставя това удоволствие. Мъчи се... завинаги.

Как е, там, горе? Или може би ти трябва да ме запиташ това? Аз съм седнала на един облак, високо, високо над вас. И съм ви забравила отдавна. А ти все още не можеш да намериш покой и се въргаляш в мръсотиите си... заслужаваш го. Завинаги.