Здрасти, мила...
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа някои неща, които няма да ти харесат. Не, не искам да ти ги кажа просто, защото няма да ти харесат, а защото си ги мисля.
Първо... Ами тъпо е. Да изискваш любов от всички. Знаеш, че така няма да я получиш от никой. Заплашвай, колкото си искаш, не струваш нищо и без това... Да, така е. Наистина. Къщата, колата, всичките джаджи и бижута, които носиш, са една добре оформена и скъпоструваща лъжа, мила. Нищо повече от предмети, които се купуват, защото са на мода, а след година захвърляш, защото излизат по-добри. Мислиш, че с всичко е така... Ами не позна. Не можеш да си играеш с нечии чувства. Просто защото не можеш... не гледай по този начин белия лист. Не ти е виновен, че си капризна.
Второ.. ...