На някои хора много им върви

Нали знаете стария виц за един, дето казал на жена си: "Скъпа, имам една надежда..." Пуснал тото човекът. „А аз пък, да ти кажа, си имам един Петров..." И станала белята.

Та и мойта... Вицовете откъде са, мислите? От живия живот, разбира се.

Прибира се моят от работа и:

- Жена, имаме си нова колежка.

- Ти да видиш радост, браво. И к'во?

- На твоите години, същото име като твойто и тя полу-рускиня, полу-българка. Ама точно като теб!

- Хубавичка ли?!

- Може да се каже. И аз като й заговорих каквото знам на руски и станахме приятели.

- Много контактен си станал... Приятели значи? Кога ти стана колежка, кога... Тъкмо няма да си бъркаме имената и няма нужда да си викаме „коте, муци".

- Какви ги говориш?

- Ами да ти кажа, и аз имам един клиент, дето ти е адаш, само е по-млад, ама нищо де, голяма работа.

- Какви ги дрънкаш?

- Голям късмет имаме с тебе! На теб нова колежка с моето име, на мен клиент с твоето. И да ти разправям, ти свърши ли за твоята скумрия да ми говориш и така... Значи от известно време, от миналата година, един клиент идва да си плаща само при мен и станахме приятели. Голям зевзек, ти казвам, сладурче. Днес, утре и ме кани на кафе. Аз на всички отказвам, ама с тоя реших в служебното барче, защо не, с него пада голям смях. Обаче, да видиш ти, той започна да ме сваля. А, без тия, отрезах го. Приятели - да, но повече - не. Обаче какво става? Тук от два месеца идва сладурчето при мен и виси с часове и ми разказва за любовницата си. Купил й кола, сега апартамент ще й купува, защото тя е в депресия след тежък развод и той я утешава. Направо ме хвана яд, ти казвам. Скъпи, ти как мислиш, той наистина ли си има любовница, или идва и ми говори, за да ме дразни, че съм изпуснала такова съкровище? Аз другия път ще го питам дали офертата към мен е още в сила. Защото пък тая била некаква луда. Развела го, изневерява му, той я хванал даже. Питам го: "Защо не я разкараш?" „Тръпка ми е, зная, че ми е беля на главата, но умирам за нея."

- Ма ти сериозно ли ми говориш?!

- А защо ти трябва да ми купуваш кола, като може и той. Аз знаеш ли как мога да го подлудя, няма място да си намери. Такива номера знам, че... не ми се мисли. И апартамент ще ми купи и ще го обзаведе и даже няма да иска повече да ме види и ще си живееме с теб. Ти само да не вземеш да задълбаеш с колежката, че знаеш на какво съм способна. Добре, че онзи не знае.

- Ти полудя май. Какъв е тоя?

- А, харесваш ме, значи. Не искаш да ме изпускаш? Така с жена и колежка може, а аз - не, нали? Добре де, аз и без това нямам книжка, шофьорска де, жълта и спестовна май имам. Не ме гледай така, повече нищо няма да си споделям с теб. Аз мога да му слушам глупостите, той, моля ви се... Ти си същия като майка! Пътуваме за Съветския съюз в първа класа. Влизаме във влака и вместо нашите две места да са в едно купе, те - разделени. Майка полудя. В съседното купе баща и син на моите години и майка го моли да си сменим местата, за да сме двете заедно. Мъжът я поглежда и й казва:

- Защо, та това е голям късмет?! Ние с вас ще сме в едно купе, децата в друго. Ние сме почти на едни години, дъщеря Ви сигурно е в десети клас като сина ми.

- Как не Ви е срам?!

- Ще съжалявате след години, но щом искате...

Или преди няколко години, вече бяхме женени, когато пак заминахме с нея и ти оставих децата да ги гледаш, да не кажеш, че съм егоистка и искам всичко за себе си... Та седя си аз в Киев в интурист и чакам майка да оправи билетите и... Едни студенти с китари се приближават към мен, едното момче се представя: „Марио от Пуерто Рико" и започват да ми пеят песни. Аз, щастлива и доволна, кога ти си ми правил серенада, обаче идва мама и ти е бедна фантазията. „Защо й пеете, та тя е семейна жена, има две прекрасни деца, а да знаете мъжа й..." Вие двамцата винаги всичко разваляте. Мислех, че ти правя предложение, на което не можеш да устоиш, ама ти гледаш ли филми, само футбол ти е в главата и още нещо, без увертюри и романтика.

- Ама ти защо не си ми казала за тоя Марио?!

- Що ми требва да изпадам в лирични отклонения? Айде, друг път ще ти разказвам, че почва мача Арсенал-Абрамович, да видя нашите какво ще направят.

- Кои са „вашите"?

- Айде, почна се. Ти за кои си? И аз съм за тея, само мир да е. Да сипя ли по ракийка, след мача може и... аха. И запомни: Никакви „муци, мило", ще ми викаш на фамилия, щом тая е с мойто име. Няма да си мислиш за нея, докато... ще те оправя аз... колежка.

- Айде млъкни, мачът почва.