На пазар

    Отивам един ден със семейството си на пазара в Илиянци да търсим яке за дъщеря ми. Влизаме и наблизо до входа виждам Господ, застанал на една сергия да се провиква:

- Талант за писане, талант за рисуване, талант за пеене, таланти предлагам...

Обаче, кой да му обърне внимание. Есен е и всеки бърза да си купи я някоя топла дреха, я нещо за домакинството. Тя и сергията една такава - празна, неугледна и етикети за цените няма и касов апарат няма. Кой ще спре на такава сергия.

Минавам и аз покрай нея, но нещо ме кара да се поспра и така завързахме разговор:

- Здравей, Веселине, как я караш?

- Благодаря, Господи, горе-долу. Ей тук на пазар малко съм дошъл с жената и дъщерята. То какво ли пък чак толкова има, ей така да погледаме това-онова.

- Аха, добре сте решили. Ами бизнесът как е? Върви ли?

- Слаба работа, Господи, много слаба. С едни колеги направихме частна фирма. То само работа, тичане и данъци. Това бизнес ли е.

- Има и по-зле, не се оплаквай толкова. А  малко талант не искаш ли, да речем - за писане.

- Благодаря ти, но аз съм инженер. Програми за компютри пиша, софтуер му казват. За какво ми е този талант за писане.

- Е, не ти ли омръзна да пишеш тези програми. Напиши няколко приказки, няколко истории. Ей така - за разнообразие.

- Добре, но как го предлагаш този талант - на кило, на кашон, цената не е ясна. То..о, аз трябва да пообиколя да видя и по другите сергии. Нали разбираш - маркетинг. Фактура с касова бележка издаваш ли? Нали знаеш наредбата.

- Веселине, Веселине, колко си наивен. Първо, за тая стока аз съм монополист, така че няма какво да обикаляш. Второ, талантите не ги продавам, а ги подарявам. Но не всеки иска да ги вземе. Да знаеш от колко време вися на сергията, но никой не спира. Ето, тебе като те гледам, имаш добро сърце, усещаш нещата, ще ти подаря малко талант за писане.

- Много ти благодаря. Ама не може ли все пак една фактурка, с една касова бележчица. Да речем за триста лева. Разход за фирмата. Едно писъмце за Муравей.

- Кой, кой, Луцифер ли каза? A... а, Муравей. И аз познавам един такъв. Бизнеса му е с казани. Не може и без такива като тях. И сега какво - фактура искаш. Ей, това хората сте много неблагодарни, все не ви стига. Аз подарък му правя, той фактура иска. Какво нахалство. Знам от кого ги учиш тия неща. Има един във фирмата ви, дето се занимава с мениджмънта. Знам ви аз всичките. Добри момчета сте. Всеки си има място и роля в живота, Веселине. Не ти трябва да бъдеш толкова нахален. И за колко - за 300 лева искаш да ме вкараш в тая нечестива сделка. Едно време Юда ме предаде за 30 сребърника, а сега ти искаш за 300 лева. И инфлацията при вас много голяма бе. Освен това аз тук нямам регистрирана фирма. Ще мине някой данъчен на проверка, ще направи справка, не става.

- Добре, Господи. Няма да искам фактура, но все пак как да го използувам този талант. Ръководство за употреба имаш ли?

- Няма нужда от никакви ръководства. Просто ще ти пращам понякога Вдъхновението, то ще ти дава мотива и двамата ще го развивате. Ще ти се стори, че нещо ти е хрумнало, или присънило и ще ти се иска да го опишеш. Проста работа.

- Щом казваш, ще опитам. Благодаря ти още веднъж и довиждане.

- Не се говори така, ама като няма кой да ви научи. Казва се - "Да бъде твоята воля, Господи!". Нищо, нищо. Хайде отивай сега да настигнеш семейството си. Хе... ей на оная сергия ги виждам.

Така се разделихме. Направихме пазара, купихме яке на дъщерята. На излизане пак Го видях, застанал на сергията, да се провиква. А хората минаваха забързано покрай Него, сгушени в своите мисли и във вдигнатите яки на дрехите си и не Го чуваха.

Къде ли е сега тоз човек, застанал бос в хладния и влажен есенен ден зад сергията на някой пазар да се провиква, с надеждата някой да го чуе и да поспре при него.

- Таланти предлагам. Човещина и обич към ближния предлагам...

октомври, 2000 г.