Камъне, бели камъне,
под тебе лежи люта змия!
Колко си хубав, лъчезарни скитнико!
Как си избираш кого да погалиш?
Ти си същият, нали?
Колко време мина? Много е!
Не, малко е!
Тогава пак бях в килия.
Тогава бях с расо. Терзаех душата си в преклонна молитва.
Питах и се ослушвах. Питах и се оглеждах. Сънувах врата.
Сънувах път. Слаб бях и не разбирах. Слаб бях, а ти ми даваше сила.
Ти ми даваше сила и аз ставах силен. Продължавах да сънувам врата и зад нея път. По пътя нямаше никой, а зад вратата много хора. Чакаха. ...