На разсъмване преди 19-ти
Камъне, бели камъне,
под тебе лежи люта змия!
Колко си хубав, лъчезарни скитнико!
Как си избираш кого да погалиш?
Ти си същият, нали?
Колко време мина? Много е!
Не, малко е!
Тогава пак бях в килия.
Тогава бях с расо. Терзаех душата си в преклонна молитва.
Питах и се ослушвах. Питах и се оглеждах. Сънувах врата.
Сънувах път. Слаб бях и не разбирах. Слаб бях, а ти ми даваше сила.
Ти ми даваше сила и аз ставах силен. Продължавах да сънувам врата и зад нея път. По пътя нямаше никой, а зад вратата много хора. Чакаха.
Аз продължавах да питам и да се ослушвам. Тогава бях с расо. Сънувах вратата и много хора зад нея. Някой я отвори и стъпи на пътя. Млад беше и нямаше расо. Малцина тръгнаха след него. После- много. Ти ми даваше сила и аз ставах силен. Аз питах, а Ти, лъчезарни скитнико, ме погали. Тогава бях с расо. Силен бях с Твоята сила и оставих расото. Вече не сънувах пътя и малцината. Вървях и пак питах, а Ти ми даваше сила. Колко е дълъг пътят? Станаха ли повече малцината? Знаех, че ако загубя, губя само аз, защото и други имаше на пътя. Защото вратата вече беше отворена. А ако спечелех, печелим всички, защото аз съм стях и, те са с мене. Кой месец е - Ноември? Декември? Какво значение има! Май че е Януари? Какъв смисъл има да зная! Тогава бях с расо. Расото убиваше егоизма ми. Сега съм с бяла риза - везана с кръв. Родиха се нови страсти - човеколюбиви. Тогава бях в килия и сънувах врата и път. Сега съм в килия и сънувам въже! Не, не е въже, а врата и път.
Тогава се молех и просех мъдрост, а Ти ми даваше сила. Тогава изпрати Своя слънчев лъч и той ме погали. Сега пак си при мен, лъчезарни скитнико, пратеник. Минал си през пролуките на дървените капаци. Как си избираш кого да погалиш? Този път го извървях! - Сега сънувам въже. Не, не е въже, а врата и път - нов път - в безсмъртието. Ще чакам малцината. Ще чакам многото.
Ще те чакам, НАРОДЕ!
© Георги Колев All rights reserved.
