satine (Сатин Роксан)
37 53
16 авг. 2014 г., 19:32

На ръба на небесните пасища 

  Проза » Другие
1333 0 3
Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира  на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златната ябълка. Тримата братя лежат под нея. Бронзови и от пяна. Най-малкият брат ги доведе. На ръба на небесните пасища. От тук се хвърлят всички герои. Отиват на дъното - красиви, бронзови статуи - на лов за русалки.  Тук делфините плуват в кръг. 40 години.  След това излитат в космоса, а числото е 42. 
 В ръба на небесните пасища се разбива всеки приказен край. 

 

© Сатин Роксан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??