satine (Сатин Роксан)
44 53
16.08.2014 г., 19:32 ч.

На ръба на небесните пасища 

  Проза » Други
1525 0 3
Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира  на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златната ябълка. Тримата братя лежат под нея. Бронзови и от пяна. Най-малкият брат ги доведе. На ръба на небесните пасища. От тук се хвърлят всички герои. Отиват на дъното - красиви, бронзови статуи - на лов за русалки.  Тук делфините плуват в кръг. 40 години.  След това излитат в космоса, а числото е 42. 
 В ръба на небесните пасища се разбива всеки приказен край. 

 

© Сатин Роксан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??