На себе си не мога да простя
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са истинските виновници, за тази грешка и трагичен инцидент, казано по адвокатския език на правовата ни система. Както и тяхната младост, естествено.
Не те, а гореспоменатите са управлявали колата, която я е блъснала, а незрялата им възраст и неопитноста са виновниците за това, че вместо да я закарат до най-близката болница, те просто са захвърлили тялото й в близката канадска, а после са продължили напред, сякаш нищо не е станало...
Откъде да знаят, че тя (и детето в нея) са се борили още поне половин денонощие с пипалата на смъртта. Нямало е как да предположат дори, че след удара тя е изпаднала само в повърхностно безсъзнание, като дори и счупване на кост е нямало... А потоците кръв, макар и страховити, са били причинени от множеството повърхностни наранявания, за чието оздравяване и зарастване според съдебната експертиза, е нямало нужда и от пластична хирургия. Щяло е да има (евентуално) само един , два леки белези по хълбоците, но нищо повече...
Не са и виновни, че от поетите вещества са нямали физическата сила да пренесат тялото й (все пак бе качила от бременността още 17 кг към своите 47) до канавката, та се е наложило да го дотъркалят с ритници дотам...
За лош късмет тя се е оказала доста дълбока, а довлеченият дънер на дъното й от незнаен порой, с нищо не и е помогнал в случая. Всъщност, точно един негов прекършен клон е истинският убиец. Назъбеният му край е пронизал, като меч корема й, и въпреки по-късните нейни усилия, така и не е успяла да се освободи от хватката му ("Приличаше на муха в хербарий ", така е изглеждала според думите на едно от ченгетата, които, за нещастие, успях да чуя...)
Но най-лошия й късмет е, че е уцелила единствения дънер, в продължение на километри, който е имало в шибаната канавка...
Това, че и тримата се оказаха синове на полицаи с нищо не повлия на делото! И това разбрах = млади са, сгрешили са, така, че 9 годишната (обща) присъда, справедливо бе отменена на по=висшата съдебна инстанция с по 3 месечно наказание (обществено-полезен труд) и по 2 годишен изпитателен срок.
Наистина го приех и разбрах, всички грешат, но когато имат шанс да си извадат поуките, печели цялото общество (единствено за мъртвите това не важи, но това е друга тема).
Отне ми 7 години да им простя, но все пак го направих! Още го виждам този миг - как държа лопатата и заравям последното тяло в общия им, и безименен, гроб.
Точно тогава се случи. В секундите, в които осъзнах, че все пак аз знаех, къде да отида за да оплача любимите си същества, а техните близки нямаше да имат дори и тази малка утеха...
Оттогава минаха 2 дълги и самотни години. Днес отново съм до общия гроб на Ани и нероденият ни син. Отново плача.
Но не оплаквам само тях, а и себе си. Защото се презирам! Простих на тях, но не мога да простя на себе си... че им дадох своята прошка...
20.02.2023.
© Георги Каменов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря за подкрепата, Латинка.
-
"Но не оплаквам само тях, а и себе си. Защото се презирам! Простих на тях, но не мога да простя на себе си... че им дадох своята прошка..."
Най-трудно е да простим на себе си. Но, ако Бог ни е простил, а ние не можем да си простим, е грях!
Успех и от мен! -
Благодаря ти, Мариела, за емоционалното включване.
И, да, тази е наистина нечовешки трудна борба.. -
Дори не мога да опиша колко ми е близка тази история...да си простим - сами на себе си - за направени или ненаправени неща - е най-жестоката битка, която можем да водим...
-
Благодаря, да, тежичка творба си е.
-
Прочетох го още когато го публикува, но не можах да коментирам... Да си призная и сега ми е трудно...
" Но не оплаквам само тях, а и себе си. Защото се презирам! Простих на тях, но не мога да простя на себе си... че им дадох своята прошка..."
Успех, Георги! -
Еее, не мога да повярвам даже, че историята тук има толкова достоверно звучене.
Изумен съм от думите ти, Катя.
И благодаря, естествено, за подкрепата. -
Не обичам мрачните истории, но си го написал толкова хубаво и реалистично, че ти пожелавам успех! И аз като Пепи си помислих, че е твое лично преживяване и затова не коментирах. Такива неща се коментират трудно.
-
Тук ме разсмя, мерси.
-
Георги, много хора, като мен, си падат точно по мрачните истории. Те са по-силни. 😉
-
Мерси за подкрепата, Довереница.
-
Успех на непростения простил!
-
Изтрий ми коментара, приех го за истина.
Е така като почнете да влизате в ролиии..
Сори -
Разказът е, както се казва, художествена измислица, но разбирам реакцията ти.
А иначе сами виждаме, колко е "строга" Темида в България...
Примери, много, за съжаление, не художествена интерпретация, а реални и жестоки...
Благодаря ти, Пепи, за това емоционално включване, трогна ме! -
Да, това си е чист разказ за човешката болка и трагедия.
Благодаря. -
О, Боже... каква болка!
-
За тях си права.
Благодаря ти отново. -
Това са дребни неща, Жоро, грешките може да се коригират винаги.
-
Благодаря, Вал.
Използвам този си коментар за да се извиня за няколкото доста фрапиращи грешки, които дразнят даже и мен.
Трябваше по-добре да редактирам, преди да пусна публикацията. -
Много силно написано, Жоре, успех.
-
Благодаря, Боряна, но с подобна история нямам и 1 процент шанс за успех.
Прекалено е мрачна просто. -
Тъжна, мрачна, но силна и замисляща история. Харесвам и давам глас. Успех, Георги! 😊✌
-
Благодаря, Пепи, чудесно си обобщила важното в тази ми леко мрачна творба.
-
"Простих на тях, но не мога да простя на себе си... че им дадох своята прошка..." За това не споделям схващането за прошката в религиозен смисъл.
Има непросими неща.
Най-тежки са борбите в самите нас със себе си.
Силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
