На себе си не мога да простя
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Простих им. И на тримата!
Нужни ми бяха 7 години, но го направих. Знам, че жена ми щеше да разбере постъпката ми, както, вярвам също, и нероденото ни дете, чийто живот те отнеха заедно с нейния.
Но вината не е в тях.
Разбрах и приех този факт също. Не те, а поетите наркотични и алкохолни вещества са истинските виновници, за тази грешка и трагичен инцидент, казано по адвокатския език на правовата ни система. Както и тяхната младост, естествено.
Не те, а гореспоменатите са управлявали колата, която я е блъснала, а незрялата им възраст и неопитноста са виновниците за това, че вместо да я закарат до най-близката болница, те просто са захвърлили тялото й в близката канадска, а после са продължили напред, сякаш нищо не е станало...
Откъде да знаят, че тя (и детето в нея) са се борили още поне половин денонощие с пипалата на смъртта. Нямало е как да предположат дори, че след удара тя е изпаднала само в повърхностно безсъзнание, като дори и счупване на кост е нямало... А потоците кръв, макар и страховити, са били причинени от множеството повърхностни наранявания, за чието оздравяване и зарастване според съдебната експертиза, е нямало нужда и от пластична хирургия. Щяло е да има (евентуално) само един , два леки белези по хълбоците, но нищо повече...
Не са и виновни, че от поетите вещества са нямали физическата сила да пренесат тялото й (все пак бе качила от бременността още 17 кг към своите 47) до канавката, та се е наложило да го дотъркалят с ритници дотам...
За лош късмет тя се е оказала доста дълбока, а довлеченият дънер на дъното й от незнаен порой, с нищо не и е помогнал в случая. Всъщност, точно един негов прекършен клон е истинският убиец. Назъбеният му край е пронизал, като меч корема й, и въпреки по-късните нейни усилия, така и не е успяла да се освободи от хватката му ("Приличаше на муха в хербарий ", така е изглеждала според думите на едно от ченгетата, които, за нещастие, успях да чуя...)
Но най-лошия й късмет е, че е уцелила единствения дънер, в продължение на километри, който е имало в шибаната канавка...
Това, че и тримата се оказаха синове на полицаи с нищо не повлия на делото! И това разбрах = млади са, сгрешили са, така, че 9 годишната (обща) присъда, справедливо бе отменена на по=висшата съдебна инстанция с по 3 месечно наказание (обществено-полезен труд) и по 2 годишен изпитателен срок.
Наистина го приех и разбрах, всички грешат, но когато имат шанс да си извадат поуките, печели цялото общество (единствено за мъртвите това не важи, но това е друга тема).
Отне ми 7 години да им простя, но все пак го направих! Още го виждам този миг - как държа лопатата и заравям последното тяло в общия им, и безименен, гроб.
Точно тогава се случи. В секундите, в които осъзнах, че все пак аз знаех, къде да отида за да оплача любимите си същества, а техните близки нямаше да имат дори и тази малка утеха...
Оттогава минаха 2 дълги и самотни години. Днес отново съм до общия гроб на Ани и нероденият ни син. Отново плача.
Но не оплаквам само тях, а и себе си. Защото се презирам! Простих на тях, но не мога да простя на себе си... че им дадох своята прошка...
20.02.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
