29 апр. 2010 г., 09:53

На спирката

963 0 2
1 мин за четене


 

   Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората минават, автобусите спират, никой не отива при момчето. Какво чака то? Не чака автобус... Може би чака човечността на хората да просъществува и някой да дойде да го вземе? Или чака смъртта си, смърт от глад и студ, защото дори тя е по-гостоприемна от хората?... Я, кученце. Малкото пале, приятел на човека, гледа жално и зъзне, мокро до кости. Съществото се приближава. Гледат се дълго. Всеки от тях намира в очите на другия това, което толкова търси. Момчето прегръща кученцето и затваря очи, унасяйки се в дълбок, вечен сън...

 

23.02.2008г.                                                                                                      Санди

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • позна
  • На пръв поглед е доста банална картинка - момченце, кученце и спирка в дъждовен ден.
    Но като си поразмърдах малко мозъка, разбрах, че не е толкова просто колкото изглежда.
    Например спирката е символ на живота, който минава в чакане. Човек много често се чувства самотен по претъпканите с хора спирки, както самотен е и в живота, докато не намери приятел или кока-кола.
    Също така ми хареса и тази част: "Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него."
    На пръв поглед няма логика - сълзите падат към земята, по-логичната асоциация би била, че небето плаче за съдбата на момчето. И докато си мислех това, изведнъж ми хрумна, че сълзите ще се връщат от небето, ако са пратени натам. Един вид дъждът и сълзите символизират неотговорените молитви на момченцето.

    Познах ли или дрънкам празни приказки?

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...