Apr 29, 2010, 9:53 AM

На спирката

962 0 2
1 min reading


 

   Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората минават, автобусите спират, никой не отива при момчето. Какво чака то? Не чака автобус... Може би чака човечността на хората да просъществува и някой да дойде да го вземе? Или чака смъртта си, смърт от глад и студ, защото дори тя е по-гостоприемна от хората?... Я, кученце. Малкото пале, приятел на човека, гледа жално и зъзне, мокро до кости. Съществото се приближава. Гледат се дълго. Всеки от тях намира в очите на другия това, което толкова търси. Момчето прегръща кученцето и затваря очи, унасяйки се в дълбок, вечен сън...

 

23.02.2008г.                                                                                                      Санди

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • позна
  • На пръв поглед е доста банална картинка - момченце, кученце и спирка в дъждовен ден.
    Но като си поразмърдах малко мозъка, разбрах, че не е толкова просто колкото изглежда.
    Например спирката е символ на живота, който минава в чакане. Човек много често се чувства самотен по претъпканите с хора спирки, както самотен е и в живота, докато не намери приятел или кока-кола.
    Също така ми хареса и тази част: "Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него."
    На пръв поглед няма логика - сълзите падат към земята, по-логичната асоциация би била, че небето плаче за съдбата на момчето. И докато си мислех това, изведнъж ми хрумна, че сълзите ще се връщат от небето, ако са пратени натам. Един вид дъждът и сълзите символизират неотговорените молитви на момченцето.

    Познах ли или дрънкам празни приказки?

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...