10 мар. 2020 г., 12:18

На тази самотна гара...

776 1 0
1 мин за четене

Излязох да си прочистя ума. Безуспешно, разбира се… Колкото и път да извървя, винаги спирам на една и съща гара. Гара, на която знам, че може би в този живот няма да сляза на нея, но въпреки това не подкарвам влака, а просто си стоя на нея и наблюдавам от прозореца. Тайно... Добре познавам тази гара. Тя е красива. На нея има млади дръвчета, които в момента цъфтят. Те са с бели, зелени или розови цветове. Растат и червени рози, които имат много остри бодли. Има и отровен бръшлян. Може би затова се страхувам толкова да сляза на нея. Знам, че ако го направя и последвам сърцето си, ще умра, но от друга страна не мога да напусна тази гара. Нещо все ме тегли към нея. Затова просто стоя по средата на пътя. Отдавна съм се отказала да пътувам. Знам, че никога няма да видя тази красота, която видях единствено на тази гара. Никога няма да се почувствам по същия начин. Никога няма да изпитвам възхищението, което изпитах, когато за първи път животът ме отведе именно на нея. Затова просто ще си стоя във влака, правейки се на приятно-разсеяна. Ще наблюдавам – птиците, които не спират да пеят, цветята, изпълнени с живот, зелената трева, която расте на тази самотна гара. Ще стоя във влака и ще се надявам някой ден, независимо дали ще е в този живот, да намеря смелост да сляза именно тук - на гарата, която обичам най-много…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...