10 окт. 2010 г., 13:48

На тъмно играя живот

1.1K 0 1
1 мин за четене

 На тъмно в моята стая стоя и мечтая,

тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,

с една надежда глуха, сляпа, няма,

за да мога да вървя спокоен, не във плен.

А на сутринта - маска кова,

диамантено-рубинена, кристално чиста.

Потапям я в кофа със вода

и я слагам на рафта при другите ù сестри.

Поглеждам маските - говорят и ми казват:

"Сложи мене днес!

Не, не, мене избери,

та аз съм последната ти рожба!"

След обяд - костюм, обшит със злато,

бляскав като слънце, енергичен, мощен.

Обличам се, ще тръгвам, някъде не знам,

ще бягам, ще играя, ще летя, мечтая

и за своето минало ще ридая...

Но ще се обличам във костюм,

ще нахлузвам маски

и наперен по килими ще вървя,

докато не се прибера и заключа вратата на моята стая.

И някой ден, когато смелост събера 

голотата си да изложа пред света

и изляза - бос, гол, без грим и лъжи,

ще ме зяпнете, ще ахнете и ще ме подминете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Коняков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...