10 oct 2010, 13:48

На тъмно играя живот

  Prosa » Otros
1.1K 0 1
1 мин за четене

 На тъмно в моята стая стоя и мечтая,

тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,

с една надежда глуха, сляпа, няма,

за да мога да вървя спокоен, не във плен.

А на сутринта - маска кова,

диамантено-рубинена, кристално чиста.

Потапям я в кофа със вода

и я слагам на рафта при другите ù сестри.

Поглеждам маските - говорят и ми казват:

"Сложи мене днес!

Не, не, мене избери,

та аз съм последната ти рожба!"

След обяд - костюм, обшит със злато,

бляскав като слънце, енергичен, мощен.

Обличам се, ще тръгвам, някъде не знам,

ще бягам, ще играя, ще летя, мечтая

и за своето минало ще ридая...

Но ще се обличам във костюм,

ще нахлузвам маски

и наперен по килими ще вървя,

докато не се прибера и заключа вратата на моята стая.

И някой ден, когато смелост събера 

голотата си да изложа пред света

и изляза - бос, гол, без грим и лъжи,

ще ме зяпнете, ще ахнете и ще ме подминете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Коняков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...