На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова,
диамантено-рубинена, кристално чиста.
Потапям я в кофа със вода
и я слагам на рафта при другите ù сестри.
Поглеждам маските - говорят и ми казват:
"Сложи мене днес!
Не, не, мене избери,
та аз съм последната ти рожба!"
След обяд - костюм, обшит със злато,
бляскав като слънце, енергичен, мощен.
Обличам се, ще тръгвам, някъде не знам,
ще бягам, ще играя, ще летя, мечтая
и за своето минало ще ридая...
Но ще се обличам във костюм,
ще нахлузвам маски
и наперен по килими ще вървя,
докато не се прибера и заключа вратата на моята стая.
И някой ден, когато смелост събера
голотата си да изложа пред света
и изляза - бос, гол, без грим и лъжи,
ще ме зяпнете, ще ахнете и ще ме подминете!
© Калоян Коняков All rights reserved.