На тъмно в моята стая стоя и мечтая,

тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,

с една надежда глуха, сляпа, няма,

за да мога да вървя спокоен, не във плен.

А на сутринта - маска кова,

диамантено-рубинена, кристално чиста.

Потапям я в кофа със вода

и я слагам на рафта при другите ù сестри.

Поглеждам маските - говорят и ми казват:

"Сложи мене днес!

Не, не, мене избери,

та аз съм последната ти рожба!"

След обяд - костюм, обшит със злато,

бляскав като слънце, енергичен, мощен.

Обличам се, ще тръгвам, някъде не знам,

ще бягам, ще играя, ще летя, мечтая

и за своето минало ще ридая...

Но ще се обличам във костюм,

ще нахлузвам маски

и наперен по килими ще вървя,

докато не се прибера и заключа вратата на моята стая.

И някой ден, когато смелост събера 

голотата си да изложа пред света

и изляза - бос, гол, без грим и лъжи,

ще ме зяпнете, ще ахнете и ще ме подминете!