На тъмно (за конкурса)
- Хей! Има ли някого тук?... Причува ми се... Откачам... Каква тъмница само!… Кой ли пък може да е тук?… Ето пак!... Хей Вие! Чувам дишането Ви!... Има ли някого тук?!
- Щом като чуваш, значи въпросът ти е повече от тъп.
- Господи!... Изкарахте ми акъла!... Кой сте Вие?! Какво правите тук?!
- Същото, което и ти. Крия се. Но за разлика от теб, аз съм облечен, а не гол.
- Не съм гол. Аз…
- Да бе! Не бил гол. Значи, когато онази те напъха в дрешника, това, което видях, е било бананова препаска! Интересно обаче, защо само от един банан? А, да, и чорапите!
- Не е смешно! Сарказмът Ви е неуместен! Не е това, което…
- Не е това, което си мисля ли? Ха! Да бе, вярно! Обикновено любовниците ги напъхват в гардероба заедно с дрехите и обувките. А ти си без тях, значи не си любовник! Ха-ха!
- Моля Ви, моля Ви! По-тихо! Все пак ситуацията е комплицирана.
- Що бе? Съпругът да не е ловджия и да държи пушка в спалнята? Ха-ха! Я вземи се стегни малко бе, човек! Не видя ли какви са вратите в тази баровска къща? Седем сантима дъб! Масив! Не е като картоните по панелките. Тук сега и да те изнасиля, отвън никой няма и да разбере. Стига да те хвана, че този дрешник е по-голям от някои двустайни апартаменти ново строителство в южните квартали...
- За Бога! Кой сте Вие?! Назад! Не ме доближавайте! Кой сте Вие?!
- Спокойно бе, мой човек. Само се бъзикам. Крадец съм. Обикновен взломаджия…
- Ох!... По-добре крадец, отколкото някой сексуален маниак…
- Мислиш ли? Не ми отговори. Къде са ти дрехите?
- Къде… Започнахме в дневната, минахме през трапезарията, и… Някъде там останаха.
- Аха! Значи водиш с два на нула в резултата. Брей! Атлет значи! Сега разбирам защо жените си хващат любовници.
- Всеки търси това, което му липсва. Но не познахте резултата. Засега е нулев. Само загрявахме там долу. Тъкмо я донесох на ръце в спалнята, и съпругът се появи… Толкова лош късмет не съм имал… Ами Вие? Крадец, казвате? Да ви се намира фенерче? Да светнете, да си избера някой панталон, че така в тъмното…
- На мен тъмнината не ми пречи. Даже напротив! Професионална деформация, така да се каже. А и ако светна прожектора, после ще трябва теб да те свитна. Без свидетели!
- Че какъв свидетел съм аз?! Може би ще хукна в полицията да давам Вашето описание? Или пък да разказвам за Вас на собственика на къщата?!
- Прав си. Но светлина не ти трябва. Това е дрешникът на стопанката. Мъжкият е от другата страна на спалнята. Тук панталони, които да ти стават, няма. Сваляй първия парцал, който напипаш, и си направи препаска! Ти май си за пръв път в тази спалня?... Кажи де, кажи!... Добре. Вероятно ще се наложи да прекараме заедно нощта. Разкажи нещо за вас с мацката! Ей така, да убием времето.
- Какво да разказвам? То не е за разказване. Мъжът оттатък, аз тук… гол…
- Ами как се запознахте, кога се свалихте, колко често го правите, как е в леглото? Такива работи. Едва ли ще се срещнем някога пак. А и няма да тръгна да клюкаря във Фейсбук, как докато съм обирал поредната богаташка къща, съм прекарал нощта с тъпкача на „домакинята“, скрили се от съпруга ѝ в собствения ѝ будоар.
- Съвсем тривиална история. Запознахме се в една пробна…
- Не думай! В пробна?! Е, наистина – по тривиално запознанство от това в пробна няма! Това някаква унисекс пробна ли е била? Нещо като нудистки плаж в плажа на пробните?! Ти мереше бански, и тя нахълта? Това направо си е сюжет за немско порно!
- Не, не! Какво порно, моля Ви?... Работя в магазин за висша дамска мода. Едно от задълженията ми е да накарам по… хм… по-зрелите ни клиентки да се почувстват красиви и привлекателни. Уж случайно надзъртане в пробната, небрежно докосване…
- А бе ти да не си платен ебач? Мъжка проститутка?
- Но моля Ви! Само каква грозна дума! Официално фирмата не толерира връзки на персонала с клиентките. Но от друга страна личният живот на персонала си е негов.
- Я виж ти! Май започвам да разбирам… И откога я тъпчеш тази?
- Хм… Всъщност тази вечер щяхме да се любим за пръв път, ако не беше съпругът…
- Какво?! Вярно?!... Егати каръка! Стига бе!... Ха-ха-ха! Аааа! Ха-ха-ха-ха!
- Моля Ви! По-тихо! Моля Ви!
- А бе, братче, ти нещо ме будалкаш! Ха-ха-ха! Още на първата среща, още не топнал чушката в салцата, и хоп – в гардероба! Не, не! Няма такъв карък! Ха-ха-ха!
- Не съм казвал, че това е първата ни среща. Не… Първият път беше в един бар. Мъжът ѝ беше на лов. Да, той все пак е ловджия, както предположихте. Предполагаше се… знаеше се, че след бара ще го направим, но… Тя толкова скоропостижно и здраво се напи, че едва успях да я натоваря в таксито и да я отпратя.
- Стига бе! Мой човек, ама ти наистина си карък.
- Втората ни среща беше в хотел. Обади ми се два дни след срещата в бара. Уговорихме часа, хотела. Всичко вървеше нормално, пихме по едно питие, поговорихме. Но тя така и не успя да се отпусне. Подскачаше при всяко мое докосване. Беше като пренавита пружина – аха да се отплесне и да ме цапардоса. Накрая се разрева, каза ми, че се чувствала като евтина курва, че не можела да го направи в хотел, облече се и избяга…
- Ти да видиш! „Като евтина курва“…
-… Бях я отписал. Все пак имам и други професионални, а и…лични ангажименти. Но вчера тя пак ми се обади и ме покани тук. Нейният заминавал на лов в Странджа за няколко дни. Уговорихме се тя да мине да ме вземе. Не искаше тук да идват таксита или чужди непознати коли. Спомена, че имала чувството, че сякаш някой я следи. Имал съм и други подобни случаи на параноя у клиентки и разбирах притесненията ѝ…
- Клиентки! Значи все пак си професионален еб…
- Жиголо! Казва се жиголо! Професия като всички останали… Всичко вървеше по план, тя тъкмо се бе отпуснала. Май беше взела нещо твърдо. Не беше алкохол. Не усещах никакво притеснение от нейна страна. Напротив. Беше освободена и доминираща. Отдавах го на това, че е в собствената си къща. Долу се натискахме и се разхвърляхме. Тъкмо се качихме тук и се чу гласът на съпруга ѝ „Скъпа, върнах се. Случи се нещо непредвидено.“ Тя метна една халат, набута ме тук и хукна надолу, преди съпругът ѝ да е открил дрехите ми. Останалото го знаете.
- Мдаа… И в кой магазин казваш, че работиш? Да знам, къде жена ми не бива да ходи.
- О, едва ли може да си го позволи. Все пак Вие…
- Все пак съм само един крадец? Кажи го де, кажи го! А защо да не мога да си го позволя този твой магазин за „висша мода“? Значи мога да обирам къща като тази с охранителна система за дванадесет хиляди евро без ДДС, мога да имам в джоба си бижута поне за тридесет хиляди евро по цени на черния пазар, а не мога да купя някое парцалче от шибания ти магазин за пет хиляди?! Щото съм крадец! Да, крадец съм. Крада кеш, крада бижута, понякога крада и картини. Но не крада жените на хората!
- Моля, моля! Аз не крада жените на хората. Само ги правя по-щастливи.
- Ох, разплака ме! Ощастливителят той! Добрият самарянин! Майка Тереза в панталони! Пардон! В бананова препаска!
- Е, защо е целият този сарказъм? Вие не сте ли чували за мъжката солидарност?
- Мъжката солидарност, ха! И как я разбираш ти тази шибана солидарност? Другите мъже да споделят с теб жените и парите си?! Това ли е твоята солидарност?! А искаш ли да видиш моята? Само че, за да я видиш, ще трябва да светна!...
- За Бога!!! Спрете този прожектор! Ослепихте ме! Спрете го! Какво Ви става?! Спрете!
- Нали искаше солидарност, нагло копеленце! И защо се сети сега за нея?! Защо не беше солидарен, когато беше тръгнал да слагаш рога на съпруга на онази курва оттатък?! Тогава не мислеше за солидарност! Виж ме! Виж ме добре! Аз съм този, чиято жена се канеше да изчукаш в собственото ми легло!
- Не, не! Това е някаква шега, нали?...Мъжът ѝ оттатък с нея. Чух го да влиза…
- Грешиш! С нея е детективът, когото наех. Уговорката е да я задържи долу, докато не сляза. Съветвам те да не мърдаш! Освен прожектора, към лицето ти е насочен и моят Магнум. Не го виждаш, заради светлината. Детективът имаше диктофон със записани реплики с моя глас. „Скъпа, върнах се. Случи се нещо непредвидено. Ловът се провали.“ Подозирах, че жена ми кръшка, и го наех. Не е било параноя. Усещала го е. Той ви проследи. Разбрах за срещите ви и в бара, и в хотела. След втората започнах да подслушвам и телефона ѝ. Не питай „Как” и „Колко”! Разбрах, че се каните да омърсите семейното ми ложе и ти спретнах изненада. Исках лично да чуя от твоята уста самопризнания. Затова станах и „крадец” в собствения си дом. И ти сега ми казваш, че между вас не е имало нищо?!
- Нищичко! Кълна се...
- Хващам те по организъм в спалнята ми и ми се кълнеш, че не е това, което изглежда?
- Така е. Хайде Вас бих излъгал, но защо да лъжа един случаен крадец в дрешника?
- Прав си... Затова и го направих. Исках да чуя истината... И какво да те правя сега? Мислех да ви свитна и двамата. То пък се оказва, че още няма за какво. С нея ще се разправям отделно...
- В такъв случай аз да тръгвам?
- Куражлия си. Оценявам го. Не всеки, с насочен към гърдите револвер, би имал смелостта да се държи така. Някои дори биха осрали дрешника. Може би ще си тръгнеш. Обаче без дрехите. Ще си тръгнеш ей така - дибидюс. За спомен! Само един последен въпрос. Защо го правиш? Заради бройката ли? Заради тръпката ли? Или?...
- Не! Каква бройка? Как Ви хрумна? Нямате си представа какви лелки пазаруват при нас! Разбира се, съпругата Ви не е такава. Тя е страхотна, но не е моят тип. Правя го заради парите. Казах Ви – всеки търси това, от което има нужда. Имам годеница. Влюбени сме един в друг до полуда... Нямате представа какво изпитание е да правя секс с увехнали жени, а умът ми да е при нея... Сватбата ни е напролет. Събираме пари за сватбено пътешествие. Искаме да обиколим света...
- И как ти плащат? Жена ми почти няма кеш. Следя и плащанията ѝ с карта.
- О, не. Забранено е да вземам кеш от клиентките. В зависимост от предоставените услуги, им издавам ваучер от две до пет хиляди за колекцията „Ариго Дзонка”. Това е парола. С копие и за магазина. После те отиват там, купуват нещо от тази колекция, плащат с карта, а ние... консултантите... получаваме двадесет процента от стойността.
- Даа... Висша мода… в сводничеството! Годеницата ти знае ли как „събираш” парите?
- Опазил ме Бог! Не, разбира се. Тя е чиста като сълза. Никога няма да разбере.
- Сигурен ли си? А ако и тя работи в някой магазин за „висша мода” като онзи твоя...
- Тя не работи. Студентка е. Тази година завършва магистратура в Консерваторията. Фагот. Но Вие едва ли знаете какво е фагот... Мълчите. Познах, нали?... Не знаете...
- Напротив, много добре знам какво е фагот. Мълча, защото се чудя какво понякога ни поднася шибаният живот... Добре, че в тъмното не можеш да видиш какво е изписано на лицето ми... И само не ми казвай, че името на годеницата ти е Наталия!
- Какво?! Откъде знаете името ѝ?...
- Хей! Хей! По-полека! Назад! Магнумът е още в ръката ми. Егати шибаняшката работа!... Не знам как се казва приятелката ти. Само дето познавам една фаготистка на име Наталия, която завършва Консерваторията. Ама тя сигурно е някоя друга Наталия. Твоята е чиста като сълза, а моята... Моята е мръсница. Много е добра на фагота, да знаеш! И не само на фагота! Ти го каза – „Всеки търси това, от което има нужда”! Стой там и не мърдай! Какво пребледня? Ти нали беше за мъжката солидарност бе, пич! Ето ти сега една солидарност... Каква я мислехме, пък каква стана тя?... Първо си мислех, че сме баджанаци. После се оказа, че още не сме. Пък още по-после се оказва, че все пак вече сме баджанаци!... Ти да видиш!... Хей, момче! Какво ти стана бе, момче?! Чакай, не припадай. Не припадай!... Е, това вече не го очаквах... Егати каръка!...
* * *
© Пер Перикон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Брей, човек да не отиде да се позабавлява със Сватбите на К. Донев! Танчева, Павлина от линка го е обяснила най-добре. И за безличното изречение без подлог, и за падежите. Проф. Владко Мурдаров ли да ти докарам, за да разбереш, че този път малко надцени собствените си познания? Но двойката я оставяш, нали?!
-
Значи до тук, мен никой не ме убеди, че "Има ли някого тук?" е неправилно, а "Има ли някой тук?" е правилно. И преди споменах - аз самата без да се замисля, бих казала или написала "Има ли някой тук?", но в момента в който помисля и то точно около това, което и Майсторът ни е предложил като линк... ми не... В този случай не става въпрос за подлог. Заменете го. Вече го писах. Има ли човек тук? Тук има/няма човек. Човек не е подлог, както и местоимението в този случай не е. Вижте линка и на Йоана. Езикът ни се променя. Много е вероятно и двете форми да са правилни, или тази, която някога е била правилна да е изместена. Но за подлог в случая няма как да става въпрос. Не е подлог. Има разлика между "Тук има ли човек/някой/някого?", съответно с отговор "Тук има/няма човек/някой/някого" и "Тук ли е Човекът /някой?" , съответно с отговори "Човекът /някой е / не е тук."
-
Малко интересни разсъждения по темата:
https://pavlinav.wordpress.com/2010/08/05/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%82%D1%83%D0%BA/
Моля, ако не е редно да давам такива линкове, редактор да изтрие. Реших, че ще е интересно. Сега ми се прииска да имам някой дебел стар речник и да се разровя за думата... Аз доколкото разбрах, граматически погледнато думата е допълнение, но практически погледнато е по-лесно да се каже "някой" и затова се е утвърдило??? -
Споделям мнението на Майстора. А и съм го подкрепила с доказателства в предходния си коментар. Както и да си бърбори героят на Пер, все тая! На самия Пер му се искаше да бръщолеви на литературен български език, но... нямаше късмет...
-
Аз съм се учила, че, като се чудя подлог ли е или допълнение някоя дума, трябва да заместя с "той" или "него". "Има ли някой/някого тук?" Има ли го него? Има ли го той не звучи добре. Следователно излиза, че трябва да си е "има ли някого". Той има него. Той има слънцето. Той има пламък в очите. Той има него. "Има ли някой/някого тук?" ми прилича на безподложно изречение. "Там има него" не звучи добре (но в някои случаи може да се използва), "там има той" също не звучи добре, но пък "там го има него" - да, а "него" си е допълнение. Това са странни, никого неангажиращи разсъждения Като се замислих, струва ми се логично да е "някого". Може би е друго по речниците.
-
Чувствам се задължен да взема отношение. Принципно трябва да е "Има ли някой?".
С речниците на БАН не може да се спори. https://kaksepishe.com/nyakoy-nyakogo/
Но това е реплика на един от героите. А героите могат да използват чуждици, диалект, жаргон, архаизми, граматически неправилни изрази, ненормативни думи. Героите могат да бъдат такива каквито авторът реши.
В авторовата реч не бива да има компромиси. Това е моето мнение. -
Според мен, „Има ли някой?“ е правилната форма, защото тук „някой“ е в именителен падеж. Но в „Чакаш ли някого?“ местоимението е във винителен падеж и формата на местоимението се употребява обикновено правилно и в практиката, и в теорията. Вярно е, че разговорно се среща и „Чакаш ли някой“, което подсказва, че процесът на отмиране на падежите в българския език е постоянен.
От друга страна, отдавна е прието, че „Има ли някой?“ е устойчиво словосъчетание. „Има ли някого?“ направо дразни. Като чуя последното по телевизията, бързо сменям програмата или изключвам. Толкова ми е неприятно да чуя „Има ли някого?“, вместо „Има ли някой?“ -
Eia (Росица Танчева), аз се замислих много сериозно върху въпроса, който задаваш и забележката, която си направила. Признавам, че аз вероятно бих употребила "има ли някой тук", но не защото е правилно... Не знам защо, може би толкова ни залива неправилна реч от всякъде и падежните форми все повече изчезват от езика ни, че май все по-често грешим, въпреки, че имаме самочувствието, че сме грамотни.
"Има ли някого тук?" или " Има ли някой тук? " Да заместим със съществително - "Има ли човек тук?" - Тук има човек . "Човек" , не е подлог в изречението.
П,П. моля да дойде Безжичен да разреши случая. -
Прочетох с интерес!
-
Съвсем не си прав, Пер! Кой е тук? Има ли някой тук? Някой е тук. Отидох при някого, дадох на някого, мисля си за някого... Твоят израз не е правилен и ти много добре го осъзнаваш. Не е пряко допълнение. "Някой" извършва действието и е подлог. Трябва да се напише: "Има ли някой тук?" Но героят ти е достатъчно откачен, така че нека да си бръщолеви...
-
"Някого", а не "някой", защото героят говори правилен български език, който дори и да звучи архаично , все още прави разлика между подлог и пряко допълнение. В случая "някого" е пряко допълнение и е във винителен падеж. Интересно е наистина, че някоЙ се дразни от правилния литературен език на единия герой, другиГО го дразни вулгарният език на втория герой. Шарен свят, няма угодия.
-
"Има ли някого тук?..." Чудя си защо "някого", а не "някой"? Би ли ми обяснил? Не мисля, че си се справил. Никак не ми харесва, от която и страна да го погледна.
-
Отлично си се справил с предизвикателството на диалога
-
-
Ми аз... таковата, прочетох и... да си ходя
Ама да кажа първо, че максимално се кефех през цялото време, супер яко диалогче
Успех на конкурса, Пер! -
-
-
Кети, ти сериозно ли не правиш разлика между автора и героя му?! Извинявай, ако вулгарността на героя ми те е засегнала по някакъв начин! Имаш опцията да сигнализираш редактор, който да сложи червена точка, ако и той сметне, че езикът на героите, пардон, на единия, е неподходящ. Винаги съм смятал, че това с червените точки, вместо да дистанцира част от читателите, по-скоро ги привлича и играе ролята на (не)желана реклама. Затова и не сложих червена точка. Извинявай още веднъж, ако съм те засегнал!
-
Хубаво бе, хубаво, но беше ли нужно да си толкова вулгарен? Добре пишеш, има интрига, има неочакван край, обаче с тези "тъпкачи" и пр., направо разваляш пейзажа.
-
А такаааааа...И каква стана тя сега?
-
Абсурдно и задавно!
-
Супер диалог! Браво! Само не ми харесаха и не възприех няколко изречения, започващи с частицата НО. Успех Пер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
