milkokanchev62 (Милко Кънчев)
27 286
28 дек. 2013 г., 18:38

Надежда 

  Проза
806 0 6

Ти идваш с изгрева пак - 
премръзнала, нежна,
пребродила нощния мрак,
моя малка надежда.

Ти усмихната идваш,
след поредния взрив
и чувства събуждаш,
и отново съм жив.

Отново напред ме повеждаш,
макар уморен, остарял,
Моя жива вода - Надежда,
без теб не бих оцелял.

Без тебе отдавна бих сторил
най-страшния грях.
Отдавна от своя прозорец
да бях се разсипал на прах. 

© Милко Кънчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как съм те пропуснала? Страхотно написано! Надеждата е силата, която ни води в най- трудните моменти.
  • затова е Надежда
  • Да! Тя, Любовта, е живот!!
  • Харесах!
    За мен последните 4 реда са излишни, стихът нищо не печели от тях, само разсейва читателя...
    Мое мнение, но правото да определи е на автора
    Поздравления!!!


    ПП Отново напред ме повеждаш,
    макар уморен, остарял,
    Моя жива вода - Надежда,
    без теб не бих оцелял.

    !!! !!! !!!
    Финал трепач!
    Много яко
  • Извинявам се. Разсеяност. Весели празници !
  • Добре дошъл, Милко! Обикновено не правя компромиси с категориите, затова те моля, бъди внимателен, когато избираш категория, за да не връщам текстовете ти! Този определено не е "проза"!
Предложения
: ??:??