Надежда
Ти идваш с изгрева пак -
премръзнала, нежна,
пребродила нощния мрак,
моя малка надежда.
Ти усмихната идваш,
след поредния взрив
и чувства събуждаш,
и отново съм жив.
Отново напред ме повеждаш,
макар уморен, остарял,
Моя жива вода - Надежда,
без теб не бих оцелял.
Без тебе отдавна бих сторил
най-страшния грях.
Отдавна от своя прозорец
да бях се разсипал на прах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Кънчев Всички права запазени
