Dec 28, 2013, 6:38 PM

Надежда

  Prose
1.1K 0 6

Ти идваш с изгрева пак - 
премръзнала, нежна,
пребродила нощния мрак,
моя малка надежда.

Ти усмихната идваш,
след поредния взрив
и чувства събуждаш,
и отново съм жив.

Отново напред ме повеждаш,
макар уморен, остарял,
Моя жива вода - Надежда,
без теб не бих оцелял.

Без тебе отдавна бих сторил
най-страшния грях.
Отдавна от своя прозорец
да бях се разсипал на прах. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Как съм те пропуснала? Страхотно написано! Надеждата е силата, която ни води в най- трудните моменти.
  • затова е Надежда
  • Да! Тя, Любовта, е живот!!
  • Харесах!
    За мен последните 4 реда са излишни, стихът нищо не печели от тях, само разсейва читателя...
    Мое мнение, но правото да определи е на автора
    Поздравления!!!


    ПП Отново напред ме повеждаш,
    макар уморен, остарял,
    Моя жива вода - Надежда,
    без теб не бих оцелял.

    !!! !!! !!!
    Финал трепач!
    Много яко
  • Извинявам се. Разсеяност. Весели празници !

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...