Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се получи“ или „Аз не съм подходящ за теб, заслужаваш нещо по-добро“. Мда, тя беше толкова добра, че никой не искаше да се задържи при нея. Какво – не издържаха на добротата ѝ ли? Трябваше да бъде лоша и лицемерна, за да задържи до себе си мъж ли? Очевидно не се вписваше в най-новите тенденции в мъжките представи за подходяща жена, а пък изобщо не възнамеряваше да посегне върху прекрасната си личност, за чието изграждане и последвало израстване бе благодарна на родителите си, а и горда със собствените си постижения.
И тази вечер Надежда си беше сама вкъщи – в собственото си жилище, изплатено със съвестен труд и малко помощ от баба ѝ. Обичаше дома си. По принцип. Всяка мебел, всяка вещ бяха внимате ...