Убийството бе решено, оставаше да хванат извършите...
„Извършителката? Извършителят?“, Дюсан още не можеше да реши какъв е родът.
Уликите бяха ясни – строшен врат, пуснато между бюрото и стола тяло, скок през прозореца. Робот. Около гръкляна личаха петте пръста, а офисът на г-н- Сахаири бе на двайсет и седмия етаж на „Сахаири Интернешънъл“.
Хората не чупят вратове с една ръка, нито скачат от сто метра.
„Така... Извършителят или извършителката?“
Дюсан крачеше по Лайм Санк – „Мостът на залеза“. От двете страни, по каменните парапети, се бяха скупчили десетки двойки, засмени, шумни, млади. Взираха се в залеза, отразен от река Лайм. Традицията бе да хвърлиш бяла роза, точно когато слънцето изгасне.
Дюсан я видя след средата на моста – сама, облегната на парапета, встрани от всички или, по-скоро, всички встрани от нея. Затича се натам с усмивка и се отпусна на камъка.
- За първи път ли ви е? – женски глас. Гледаше го с интерес. Мислеше, че се радва от намереното свободно място.
- На мен ли? ...