10 авг. 2010 г., 12:40

Надето

1.1K 0 2
2 мин за четене

                Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора? Трябваше вече да си тръгват, беше обещала на майка си да се прибере навреме,а тя винаги спазваше обещанията си. Беше ù обещала също да не пие никакъв алкохол, защото излезе с колата. ”Добре, мамо - обещавам - никакъв алкохол!” - беше се усмихнало Надето на притеснената си майка. И без това не обичаше алкохола - изпи две студени коли, забавлявайки се да гледа приятелите си, вече порядъчно подпийнали.

-         Нора! Ето те! - Надето дръпна за ръката приятелката си - Трябва да тръгваме, късно е вече.

-         Ооо, не, аз оставам с Борката и Ицо, те ще ме закарат - усмихна се дяволито Нора.

-         Я стига, та те изпиха по едно кило водка, няма да се качваш при тях!

-         Споко бе, брат, може въобще да не стигнем до колата, виж тук колко стаи има... - намигна ù Норчето.

Надето въздъхна притеснено и  тръгна към колата си. Отключи и уморено се отпусна в купето. Беше хубав купон, но утре я чакаха лекции и трябваше да бъде бодра и с бистър ум. Запали двигателя и потегли. Фаровете осветяваха пътя - пуст и мокър. Беше валяло и сребристите очертания на асфалта  се виеха пред нея като змия. Навлезе в центъра, където все още имаше движение, въпреки късния час. Зеленият цвят на светофара  я подкани да продължи.  Удар! Сякаш експлозия гръмна в главата ù! И после - тишина! Мъртвешка тишина и посипани стъкла по пътя...

               Минути след това на кръстовището се събраха линейки и патрулки. Дежурният лекар отчаяно се опитваше да върне към живот русото момиче, чиито коси се стелеха по мокрия асфалт. Хубавата ù главица беше неестествено изкривена.Тялото ù беше безжизнено. Само очите ù говореха...

”Мамо, нали ми каза да не пия, мамо? Послушах те, не пих. Защо тогава той ме удари? Защо той беше пил, мамо? Защо заради него аз трябва да си отида? Защо животът е толкова несправедлив, мамо?” Очите гаснеха, последен взор някъде в безкрая и клепките замръзнаха...

 

               На следващия ден в черната хроника се появи поредното прозаично съобщение: "Снощи, малко след полунощ, на голямо кръстовище, Рено Клио с пиян водач без право на правоуправление се блъсна в Опел Корса. На място загина водачът на Корсата -  деветнадесетгодишна девойка."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Бориславова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...