След почти 3 месеца на безцелно шматкане с колата из града; безсмислени разговори с хора; безчувствени сексуални авантюри и неразбиране на проблема си, реши да я потърси. Сам не знаеше защо. Нагона бе прекалено силен, раздираше го. Всички момичета, с които имаше сексуални връзки, го отрязаха, когато ги потърси за взаимно задоволяване на физическите потребности. Накрая отвори портмонето си и намери, забутана там някъде визитната картичка, която му бе дала през онази красива нощ.
Бе късно - към 2 през нощта.
"Сигурно спи, но мацката ми е 100% навита - та аз съм й слабост. Няма да ми откаже малка среднощна игричка."
Набра номера й, като скри собствения си - все пак не искаше да го безпокои някаква си там, по някое си време.
Вдигна му. Чу дрезгавия й, спящ глас:
"Да?"
"Здрасти. Какво правиш?" - попита сякаш не знаеше какво се прави по това време.
"Спя. Кой се обажда?"
Изрече името си и тръпнеше в очакване на реакцията й - дали нямаше все пак да му затвори или... щеше точно с реакцията си да му повдигне заспалото самочувствие.
"Сериозно?"
Чувстваше се несигурен. Започна да изпитва съмнения:
"Дали не бъркам. Все пак момичето не е като всички останали. Дали не злоупотребявам?"
Но приветливия й глас притъпи мисълта му и направо я попита:
"Искаш ли да се разходим с колата?"
"Да!" - съвсем сигурно отговори тя.
Бе по-лесно, отколкото предполагаше. Как така се съгласи след цялото му ужасно държание към нея. "Явно ми е доста навита - супер!"
Веднага дотича към посочения адрес. След известно време се появи. "Ето я и усмивката й -
чистата, която така ме предразполага към себе си и нея, де."
"Говореше, слушах я или имитирах слушане. По някое време почувствах слабостта си там, долу, между краката, която едва успявах да сдържа. Така ми се правеше секс. Реших да я заведа, където водя по принцип всички мацки, но не помнех дали е била една от тях... Все пак минаха почти 3 месеца - мога ли да помня коя къде съм водил? И май се издъних, защото тя ме прекъсна и довърши изречението ми за това място.
Дърпаше се кучката. Не искаше да ме яхне. Даже си просеше целувка. По дяволите, тези жени и пустата им романтика. Целунах я едва докосвайки устните й. Но нахална си бе. Искаше с чувство, със страст. Предложи да ми покаже. Колко досадно! Нищо не чувствах, освен нагона. Поисках свирка, но тя отказа. И секс отказа. Започна да ми се обяснява как не искала от мен една вечер - всичко или нищо. Ах, тези сантиментални женски. Оправдавах се, че 100% не мога да й дам, че не искам и не мога нищо да й обещая.
Направи ми чeкия... и ме свърши. Яко беше. Побъбрихме си 10 мин. и вече така ми се спеше, че запалих колата и я прибрах у тях.
Нищо повече не поиска и не попита. Целуна ме и дори "чао" не ми каза. К`во ми пука? Нали на мен ми бе кеф? Може би след 3 месеца пак ще я потърся... Дано тогава поне ми пусне!"