8.03.2007 г., 11:19

Нагон

1.2K 0 5

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

След почти 3 месеца на безцелно шматкане с колата из града; безсмислени разговори с хора; безчувствени сексуални авантюри и неразбиране на проблема си, реши да я потърси. Сам не знаеше защо. Нагона бе прекалено силен, раздираше го. Всички момичета, с които имаше сексуални връзки, го отрязаха, когато ги потърси за взаимно задоволяване на физическите потребности. Накрая отвори портмонето си и намери, забутана там някъде визитната картичка, която му бе дала през онази красива нощ.
Бе късно - към 2 през нощта.
"Сигурно спи, но мацката ми е 100% навита - та аз съм й слабост. Няма да ми откаже малка среднощна игричка."
Набра номера й, като скри собствения си - все пак не искаше да го безпокои някаква си там, по някое си време.
Вдигна му. Чу дрезгавия й, спящ глас:
"Да?"
"Здрасти. Какво правиш?" - попита сякаш не знаеше какво се прави по това време.
"Спя. Кой се обажда?"
Изрече името си и тръпнеше в очакване на реакцията й - дали нямаше все пак да му затвори или... щеше точно с реакцията си да му повдигне заспалото самочувствие.
"Сериозно?"
Чувстваше се несигурен. Започна да изпитва съмнения:
"Дали не бъркам. Все пак момичето не е като всички останали. Дали не злоупотребявам?"
Но приветливия й глас притъпи мисълта му и направо я попита:
"Искаш ли да се разходим с колата?"
"Да!" - съвсем сигурно отговори тя.
Бе по-лесно, отколкото предполагаше. Как така се съгласи след цялото му ужасно държание към нея. "Явно ми е доста навита - супер!"
Веднага дотича към посочения адрес. След известно време се появи. "Ето я и усмивката й -
чистата, която така ме предразполага към себе си и нея, де."
"Говореше, слушах я или имитирах слушане. По някое време почувствах слабостта си там, долу, между краката, която едва успявах да сдържа. Така ми се правеше секс. Реших да я заведа, където водя по принцип всички мацки, но не помнех дали е била една от тях... Все пак минаха почти 3 месеца - мога ли да помня коя къде съм водил? И май се издъних, защото тя ме прекъсна и довърши изречението ми за това място.
Дърпаше се кучката. Не искаше да ме яхне. Даже си просеше целувка. По дяволите, тези жени и пустата им романтика. Целунах я едва докосвайки устните й. Но нахална си бе. Искаше с чувство, със страст. Предложи да ми покаже. Колко досадно! Нищо не чувствах, освен нагона. Поисках свирка, но тя отказа. И секс отказа. Започна да ми се обяснява как не искала от мен една вечер - всичко или нищо. Ах, тези сантиментални женски. Оправдавах се, че 100% не мога да й дам, че не искам и не мога нищо да й обещая.
Направи ми чeкия... и ме свърши. Яко беше. Побъбрихме си 10 мин. и вече така ми се спеше, че запалих колата и я прибрах у тях.
Нищо повече не поиска и не попита. Целуна ме и дори "чао" не ми каза. К`во ми пука? Нали на мен ми бе кеф? Може би след 3 месеца пак ще я потърся... Дано тогава поне ми пусне!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, браво! само едни мъже биха го разбрали. хаха ... не знам какво е станало - дали е било на газ или друго, главния извод е, че той се е държал себично и отвратително.
  • "Много шум за нищо" - това се е получило!!!
    Но явно отношението на момчето към момичетата предизвиква тази реакция.
    Поздрави, София!!!
  • Софи,слънце,ще го обясня тогаваЗначи...Момчето се е надявало на нещо повече(секс),но е получило нещо по-малко(чикия),затова пиша "малък шанс",с една дума за малко се е разминал да спечели това,което е искал."дано поне е на газ"-нали са били с кола,колите се движат на газ,бензин или нафта.Газта е по-евтино гориво от бензина.Та поне ако използва колата и тя е на газ да няма големи разходи за гориво
  • Краси, душа, вземи малко редактирай коментара си, че не мога да го схвана
  • е!Това се казва малък шанс,дано поне е на газ,та да не то е яд много

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...