След почти 3 месеца на безцелно шматкане с колата из града; безсмислени разговори с хора; безчувствени сексуални авантюри и неразбиране на проблема си, реши да я потърси. Сам не знаеше защо. Нагона бе прекалено силен, раздираше го. Всички момичета, с които имаше сексуални връзки, го отрязаха, когато ги потърси за взаимно задоволяване на физическите потребности. Накрая отвори портмонето си и намери, забутана там някъде визитната картичка, която му бе дала през онази красива нощ.
Бе късно - към 2 през нощта.
"Сигурно спи, но мацката ми е 100% навита - та аз съм й слабост. Няма да ми откаже малка среднощна игричка."
Набра номера й, като скри собствения си - все пак не искаше да го безпокои някаква си там, по някое си време.
Вдигна му. Чу дрезгавия й, спящ глас:
"Да?"
"Здрасти. Какво правиш?" - попита сякаш не знаеше какво се прави по това време.
"Спя. Кой се обажда?"
Изрече името си и тръпнеше в очакване на реакцията й - дали нямаше все пак да му затвори или... щеше точно с реакцията си д ...