НАГРАДАТА
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. Край мен пробягва момиченце с миши опашчици, събиращо мидени черупки, което с гордост показва на заплесната от приказки майка. Нещо ми трепна, приличаше на моята дъщеря, само че с руса коса.
Някъде на стотина метра е спасителният пункт. Над него се ветрее черен флаг. Спасителят през минута надува свирката към някой, тръгнал към морето. Казаха, че има мъртво вълнение, било опасно за плуване. Не бях от плувците..
Момиченцето захвърля камъчета и миди във водата. Нямаше кой да се занимава с него. То сякаш беше мое и го гледах със страх как се доближава до морето. Лошото ми предчувствие се сбъдна. Една вълна го грабна и завъртя заедно с пясъка. Забравих, че не мога да плувам, за миг бях при дете ...