Наивност
Аз бях наивна в твоите очи, не беше трудно ти да ме излъжеш!
Затуй си плащам с тези черни дни, в тях живея и те чакам да се върнеш!
На лъжите твои аз повярвах, в една дори не се и усъмних!
Дано за мене някой ден да кажеш "Защо така я нараних?"!
Дано очите слепи да отвориш и с нови да погледнеш пак напред!
Дано с лъжата своя се пребориш и да станеш истински човек!
За теб поредната играчка бях. Обичах те, ала ме беше страх!
С теб аз истински живях, но явно правилния не избрах!
Наивността ми бе за подигравка. За стореното няма вече и поправка!
Сърцето на парчета е разбито. В ъгъла трепери скрито.
След теб я няма вече радостта. Не виждам, всичко е в мъгла!
Сега се чувствам толкова сама и бродя вечер в самота.
Сълзите си сама изтривам. В нищо аз утеха не намирам!
И ден ли е, и нощ ли е, не зная. Не спирам още да мечтая!
Спомени в главата ми се сливат. Всяка част от мене те убиват!
Мойта истина разкриват и илюзиите ми изтриват!
Всяка болка те напомнят и за миналото ни красиво спомнят!
Аз бях наивна в твоите очи, на всички думи сляпо вярвях!
Тъгата щастието размени и до днес при мен остана!
И помня всяка твоя дума, било обида и лъжа!
С раздялата света ми преобърна и начало сложи на война!
В мен се борят чест и обичта, която ти до днес и не разбра!
Тъмнината нагло слънцето прикрива и с това надеждите убива!
И помня всяка твоя дума и всичко, дето ми го каза.
Когато се замисля, пак откривам, че дори да искам, аз не мразя!
Всеки миг те аз обичам и за миг дори не спирам!
Лъжите наизуст научих, но от тях и грам не се поучих!
Искам много да забравя! Как, кажи, да го направя?!
Света ми ти разби на много части от сълзи!
Излишна бях, сега разбирам! Жалко е, че късно го откривам!
За обич просто няма място, щом и двамата не сме наясно!
Всичко е една игра. Край спомени едва лежа!
Опитвам силно да се смея, за да мислиш, че щастливо аз живея!
Въпроси в мен сега горчат и мъчат се леда да разтопят!
Дните бавно си вървят, болката не могат те да спрат!
Усещам силна празнота. Защо не си отиде любовта?!
Защо се случва всичко? То е толкова двулично!
Всяка дума е излишна, както всяка и предишна!
Късно е за обич и раздяла. "Страх ме е" в ума ми се повтаря!
Затварям пак очи и плача. Търся те едва в здрача!
Ръката ти е винаги далече. Какво ли да направя вече...
Не зная толкова неща. И името забравих си дори!
Ужасно пусто е в моята душа и ужасно много ми тежи!
Мисли каквото искаш, сам избираш любовта!
Прави каквото искаш, дано щастлив да си сега!
На обичта ни гръб обръщаш! Боли те, но не се завръщаш!
Ах, сега разбирам за това, че обичаш ли, обречен си на самота!!!