Наивност
Аз бях наивна в твоите очи, не беше трудно ти да ме излъжеш!
Затуй си плащам с тези черни дни, в тях живея и те чакам да се върнеш!
На лъжите твои аз повярвах, в една дори не се и усъмних!
Дано за мене някой ден да кажеш "Защо така я нараних?"!
Дано очите слепи да отвориш и с нови да погледнеш пак напред!
Дано с лъжата своя се пребориш и да станеш истински човек!
За теб поредната играчка бях. Обичах те, ала ме беше страх!
С теб аз истински живях, но явно правилния не избрах!
Наивността ми бе за подигравка. За стореното няма вече и поправка!
Сърцето на парчета е разбито. В ъгъла трепери скрито.
След теб я няма вече радостта. Не виждам, всичко е в мъгла! ...