„Прощавам ти” – две прости думи, четири срички, десет букви… През живота си човек използва милиарди други, но случаите, когато изрича точно тези, се броят на пръсти. Какво ги прави толкова трудни за споделяне? Дали има нещо сбъркано в реда на звуците, или пък точно обратното – са твърде елементарни, за да им се обръща внимание? Мислите върху тези и милионите други подобни въпроси сега се въртяха из главата на едно момиче, готвещо се да изрече думите.
Колебание се усещаше във всяка крачка, във всяко дихание. Дори и напълно непознатият, случаен минувач беше в състояние да види как зад големите, почти по детски наивни, очи се бореха две пълни противоположности, като ту едната взимаше превес, ту другата. И все пак тя не престана и за миг да върви напред, към мястото, където трябваше да вземе окончателното си решение. Да спре? Да се обърне и да остави нещата така? Не, колкото и трудно да беше, тя щеше да продължи, щеше да постъпи правилно.
Големият град отново се беше превърнал в един безкр ...