Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малката масичка в пепелника димеше цигара...
И това щеше да бъде най-щастливия ден в живота му. Най-щастливият!
Знаеше, че просто трябва да отвори очи и кошмарът ще свърши. Но не можеше.
Най-щастливия ден в живота му. Най-щастливият! Отново и отново щеше да пада и да се изправя. Да се бори със зъби и нокти, за да оцелее.Да си измисля надежди и оправдания. А вечер изтощен до безумие, да се напива и да гледа с огромни изцъклени от безизходицата очи опушената от цигарения дим стена.
Това беше бъдещето му.
Бе пожелал да види най-щастливия ден в оставащия му живот, за да има към какво да се стреми.Нещо, което да оправдава страданията, униженията, мъките и болките му. Патерица, на която да се облегне. ...