- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплюе камъчето и без да я подканям.
Ранното пролетно слънце пъплеше по кожата ми по един толкова неповторим начин, че не исках нищо и никой да разваля състоянието на пълно блаженство, в което бях потънала. Тя се размърда нервно до мен и начинът, по който го направи, ми даде да разбера, че с покоя ми е свършено.
 - Какво имаш предвид? - попитах послушно.
Ани въздъхна толкова дълбоко, сякаш цялата болка на света се беше събрала в нея.
 - Разбираш ли,не искам да съм толкова незначителна и незабележима, искам нещо повече от живота си! - подхвана тя с ентусиазъм, който иначе рядко проявяваше - Ето - вече съм почти на четиридесет - е, добре де, на трийсет и девет - уточни бързо, явно цифрата четири пред възрастта ù не ù допадна. - Обаче какво съм постигнала досега? Вярно -имам семейство, две деца... но, кажи ми, нима това е всичко, което се очаква от една жена? Ето, да вземем теб например - имаш своята прекрасна дарба, създаваш книги, пълни с красота и мъдрост. Известна си, хората те уважават, почитат, обичат те. Наоколо е пълно с твои фенове и днес даде куп автографи. А аз прекарвам дните си затворена в канцелария, където най-голямото разнообразие са последните клюки на колежките, а най-голямата радост - комплимент от някой колега в настроение. - Стисна ръката ми и продължи с нескрита емоция. - Искам да бъда поне малко като теб, разбираш ли, искам да творя!
Погалих ръката ù и изрекох внимателно:
 - Но ти твориш, Ани! Защо пренебрегваш този факт?
Имах предвид поетичния кръжок, който тя посещаваше с необяснима за мен упоритост вече седмици наред. Ани имаше богата и чувствителна душа, но никога не бе проявявала сериозни творчески амбиции. Гледах на поетичните ù занимания като един приятен за нея начин за убиване на времето. Нямах идея откъде се бяха появили тези нови настроения у нея.
 - Нищо подобно! - махна пренебрежително с ръка тя. - Нямаш представа какви таланти има в поетичния клуб! Боже, как пишат само тези хора... - зарея замечтан поглед тя нейде из облаците, сякаш там, във висините виждаше извисения им творчески гений. И преди още да мога да се включа адекватно в тази тема, неочаквано изтърси:
 - Влюбена съм!
Този път буквално подскочих и щях да падна, макар да седях на пейката. Що се отнася до Ани, нищо не би могло да ме изненада повече от това. Тя е омъжена от почти шестнайсет години, изключително държи на морала и семейните ценности, за нея дори флиртът е нещо неприлично, да не говорим за извънбрачна авантюра.
 - Да, знам, че си шокирана, аз също съм - разчете безпогрешно изражението ми тя. - Не съм го търсила, не съм го искала, но се случи. Знаеш колко държа на мъжа си, но... всъщност веднъж изчислих, че с него сме заедно по-малко от три месеца годишно. И то само ако не изникне нещо спешно и не се наложи да хукне към някой друг край на света.
Погледна ме умолително.
 - Не си търся извинение, просто... понякога имам чувството, че съм омъжена само на хартия. Мислех, че ще свикна с това, знаех за какъв човек се омъжвам, освен това се появиха и децата, ти си била винаги до мен, имам и своите любими занимания, обаче всичко това не може да...
Преглътна края на изречението, а аз стиснах ръката ù, за да ù покажа колко добре я разбирам. Бедната малка Ани!
 - Както и да е - съвзе се и продължи на бързи обороти. Имаше твърде много за казване. - С този човек сме просто приятели, не искам да си мислиш, че имаме някаква друга връзка. Той е страхотен човек... 
И веднъж започнала, вече нямаше спиране. В общи линии 

най-същественото бе, че въпросният господин на средна възраст е преподавател по философия, вдовец, изключително ерудиран и с невероятен поетичен талант.
Единственото смислено нещо, което се въртеше в главата ми, беше: "Виж ти!Виж ти!", което успявах да вмъкна в моментите на очаквана реакция от моя страна. Очевидно ми трябваше време да дойда на себе си.
 - ... че съм хубава - долових през мъглата от разбъркани мисли. - Но аз искам да му покажа, че съм нещо повече от това, разбираш ли? Казвал ми е, че пиша интересно, но мисля, че го прави повече от любезност. -Въздишката ù отново бе покъртителна. - В курса има една начинаеща театрална актриса, за която всички казват, че пише божествено. Забелязах, че и той не е безразличен към таланта ù... Е, вярно - не мога да си кривя душата - наистина пише добре. Но лично аз съм чела много по-добри стихове от нейните! Освен това е толкова претенциозна и превзета, че дори вече не мога да я слушам как чете стиховете си! Само чуй името името й - Аделаида! Можеш ли да си представиш? Но той определено е възхитен от поезията ù - заключи унило тя.
 - А може би не точно от поезията ù, мъжете по-скоро се впечатляват от опаковката - не усетих как ми се изплъзна. Не исках да я разстройвам допълнително, виждах, че и без това страда достатъчно.
Тя ме погледна неразбиращо.
 - Ааа... имаш предвид... Не, няма такова нещо - отсече категорично. - Тя е прекалено млада, едва ли има трийсет.
Умело прикрих изхилването си с покашляне и кимнах разбиращо.В някои отношения Ани май никога нямаше да порасне.
 - Виж сега, искам да участвам в поетичния конкурс. Крайният срок е в края на другата седмица. - Тя замачка нервно края на сакото ми. - И си мислех дали не можеш да ми помогнеш.
 - Знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.
 - Този път трябва да бъда блестяща, да бъда по-добра от всички! -вкопчи се в мен тя с грейнали очи. - Трябва да му покажа, че съм нещо повече от една хубава жена на средна възраст. Затова те моля да... няма да мога да се справя без теб.
 - Да не би да ме молиш аз да напиша твоя гениален стих? - погледнах я строго. - Или само така ми се струва?
Тя закърши пръсти отчаяно.
 - Нямам предвид точно това, аз... гласът ù изтъня като конец. После изведнъж живна. - Е, добре, какво пък толкова. За теб няма да е кой знае какво усилие, а за мен ще е животоспасяващо! Става дума само за едно стихотворение, за Бога! Моля те, моля те, моля...
 - Не мога да повярвам, че искаш това - и наистина не можех. -  Даваш ли си сметка точно какво ми предлагаш?
И ù дръпнах такава лекция за честта, достойнството и доблестта на твореца, каквато и аз самата нямах идея, че мога да спретна.
 - Твърде много те уважавам, Ани, за да позволя да се случи нещо такова. Убедена съм, че би могла да се справиш и сама  -усмихнах ù се и погалих лицето ù. - Никой друг по-добре от мен не знае, че най-добрата муза е любовта.
После ù напомних, че в края на седмицата заминавам на едноседмичен семинар, но ù обещах да бъда на разположение за всякакви поетични запитвания. В крайна сметка срещата ни завърши с взаимно окуражаване, пожелания за успех, прегръдки и извинения от страна на Ани.
Случи се така, че ангажиментите ми не позволиха да я чуя чак до края на месеца. Нямах търпение да разбера как се е справила и при първата появила се възможност ù се обадих. Звучеше някак отнесено, но не исках да си правя прибързани заключения преди да я видя.
За съжаление опасенията ми се задълбочиха още докато я чаках. Пристигна с половин час закъснение и маскирана с огромни тъмни очила, което при нея бе недвусмислен признак за депресия.
От учтивост едва я изчаках съвсем формално да ме попита как е минало моето представяне, за да преминем към същинската част за конкурса.
 - Спечелих го - вяло изрече. - Присъдиха ми първа награда.
 - Божичко, Ани, но това е чудесно! - ахнах аз. Бях толкова приятно изненадана, че напълно пренебрегнах странната ù вялост. - Видя ли, че това, което ти казах за любовта действа?!
Прегърнах я, а тя се разхлипа като малко дете.
 - Да, наистина действа - подсмръкна и избърса нос в ревера ми. После измъкна от чантата си поомачкан лист и ми го подаде.
Стихотворението наистина си го биваше. Отдавна не бях чела нещо, заредено с толкова енергия, сила и плам. За жалост и с много неприкрита горчивина. Думите пареха като куршуми, заредени с болка и самоирония. Беше величествено постижение на поетичното слово и аз не можех да не го отбележа, макар да се досещах какво го е провокирало.
 - Няколко дни преди конкурса ме помоли да прочета негово стихотворение - не обърна особено внимание на похвалите ми Ани. - Не бях предполагала, че той може да напише нещо толкова пълно със страст, звучеше като любовно обяснение. Имаше и посвещение - "на А."... Естествено, реших, че тази А. съм аз, защо иначе ще го даде на мен да го прочета? - с едно движение вдигна очилата си и видях гневните искри в очите ù. После се подсмихна и допълни - Добре поне, че разбрах истината навреме, та да мога да се включа в конкурса. Но това, което ме прави истински доволна е, че дисквалифицираха стихотворението на Аделаида. Стана ясно, че "великата поетеса" през цялото време е плагиатствала.