Mar 13, 2013, 9:16 PM

Най-великата муза! 

  Prose
845 0 4
7 min reading
- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплюе камъчето и без да я подканям.
Ранното пролетно слънце пъплеше по кожата ми по един толкова неповторим начин, че не исках нищо и никой да разваля състоянието на пълно блаженство, в което бях потънала. Тя се размърда нервно до мен и начинът, по който го направи, ми даде да разбера, че с покоя ми е свършено.
- Какво имаш предвид? - попитах послушно.
Ани въздъхна толкова дълбоко, сякаш цялата болка на света се беше събрала в нея.
- Разбираш ли,не искам да съм толкова незначителна и незабележима, искам нещо повече от живота си! - подхвана тя с ентусиазъм, който иначе рядко проявяваше - Ето - вече съм почти на четиридесет - е, добре де, на трийсет и девет - уточни бързо, явно цифрата четири пред ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??