НАМЕРИЛА СИ МАЙСТОРА / Скеч от Генка Богданова/

Действащи лица:

СЕЛЯНИН /Руси/

СЕЛЯНКА /Русьовица/

ЦИГАНКАТА АНА /калайджийка/

/Селянката точи баница. На масата до нея има  по-голяма тава с вече изпечена баница. Радиото е пуснато силно, звучи народна песен, в която домакинята се е унесла и не  чува, че в саята е влязла циганката с голям бакър на гърба/

ЦИГАНКАТА:

- У, ма, бульо  Рушьовце, спри гъ  тъс дяволска  уйдурма,  ма! Викам, чукам, ни ма    чуваш. Ха, добър ти ден!

ДОМАКИНЯТА: /стресната изтърва точилката и си плюе в пазвата/

- Ти луда ли си ма, Ано, влиза ли се тъй в чужда къща? Изкара ми акъла!

ЦИГАНКАТА:

- Ми кът ни чуваш… Викаф, викаф ни  са обаждаш, ни изляваш… Видяф та чи  си вътря, затуй  влянаф.  Ха ни съ сърди, де! Нъл било празник?  Гледам и милини точиш. Многу на убау мириши, ма!

/Домакинята посяга да скрие тавата с готовата баница, но циганката пъргаво  хвърля бакъра на  пода, стига до масата и  дърпа тавата от ръцете й/

ЦИГАНКАТА:

- Аман, джанъм Рушьовце, дай на мени поголемия милин, чи моя Вашил й болен, пък сиганчетата ми са гладни! Дай я ,ма, нъл й празник, Госпуд здрави ша ти дава!

/Стопанката изумена от нахалството й  дърпа тавата към себе си, но циганката не я пуска. В това време стопанинът застава на вратата и мълчаливо следи  случващото се, усмихнат под мустак/

СТОПАНКАТА: /успява да изтръгне със сила тавата от ръцете на циганката и я скрива  зад гърба си на сигурно място/

- Много си нахална, Ано,  тръгвай си докато не съм викнала на мъжа си!

ЦИГАНКАТА:

- У, пинтия такава! Дай барем един буркан мед, ма! Празник е, ко са стискаш? Рекаф ти, чи Вашил й болен…

СТОПАНКАТА:

- Нямаме мед, Ано, свърши.

ЦИГАНКАТА:

- Знам ма, знам, чи нямате, ама ти питай мъжа си, за меня можи да има някой буркан!

СТОПАНКАТА:

- Нали ти казах вече, нямаме. То за нас няма, пък откъде – накъде за тебе ще има?

ЦИГАНКАТА:

- Дай пуне ина кукошка, ма, Рушьовце!  Видяф ,чи кукошки имаш на двора.

СТОПАНКАТА:

- Че като имам, да не съм ги гледала за тебе, ма Ано? Аз семейство нямам ли? Ние гърла за хранене нямаме ли?

ЦИГАНКАТА:

- Дай барем  една копринена блуза, ма! И аз да се нагиздя за празника…

СТОПАНКАТА:

- Аз нямам намерение басмяна блуза да й давам, тя копринена ми иска! То аз нямам копринена блуза за празника…Ей, че нахална циганка! Откъде ми се изтърси в къщата?

ЦИГАНКАТА:

- Като нямаш блуза, барем десет лева дай, ма! Китка да си купя за празника, да му са зарадвам и аз, нъл  и сиганите са ора, ма, нъл и аз съм жина?

СТОПАНИНА: /пристъпва в стаята и със сериозен тон казва на жена си/

- Жена, я иди хвани една кокошка, вържи в един месал тавата с баницата и сложи парите в месала, пък аз в туй време  ще заведа Ана в плевнята да я „уважа„ за празника. Така ще я зарадвам, такава „китка“ ще й закича на челото, че ще има да й държи влага чак до другия  осми март!   /Посяга към  гърдите на  Ана/

ЦИГАНКАТА:

/Стресната и уплашена се дръпва, зарязва бакъра, който стопанинът изритва след нея,  и  ужасена  тича към вратата. Спъва се в дългата си, широка   пола, пада на колене , драпа отчаяно по стената, изправя се и бяга навън почти виейки от страх/:

- Вай, вай, вай! Аман бе, джанъм Русе, аз съм чесна жина! Въх, Боже, ни ща ба, нищичко ни ща вечи от вас!...

Стопанинът и стопанката се превиват от смях след  нея.

                                                              К Р А Й