НАМЕРИЛА СИ МАЙСТОРА / Скеч от Генка Богданова/
Действащи лица:
СЕЛЯНИН /Руси/
СЕЛЯНКА /Русьовица/
ЦИГАНКАТА АНА /калайджийка/
/Селянката точи баница. На масата до нея има по-голяма тава с вече изпечена баница. Радиото е пуснато силно, звучи народна песен, в която домакинята се е унесла и не чува, че в саята е влязла циганката с голям бакър на гърба/
ЦИГАНКАТА:
- У, ма, бульо Рушьовце, спри гъ тъс дяволска уйдурма, ма! Викам, чукам, ни ма чуваш. Ха, добър ти ден!
ДОМАКИНЯТА: /стресната изтърва точилката и си плюе в пазвата/
- Ти луда ли си ма, Ано, влиза ли се тъй в чужда къща? Изкара ми акъла!
ЦИГАНКАТА:
- Ми кът ни чуваш… Викаф, викаф ни са обаждаш, ни изляваш… Видяф та чи си вътря, затуй влянаф. Ха ни съ сърди, де! Нъл било празник? Гледам и милини точиш. Многу на убау мириши, ма!
/Домакинята посяга да скрие тавата с готовата баница, но циганката пъргаво хвърля бакъра на пода, стига до масата и дърпа тавата от ръцете й/
ЦИГАНКАТА:
- Аман, джанъм Рушьовце, дай на мени поголемия милин, чи моя Вашил й болен, пък сиганчетата ми са гладни! Дай я ,ма, нъл й празник, Госпуд здрави ша ти дава!
/Стопанката изумена от нахалството й дърпа тавата към себе си, но циганката не я пуска. В това време стопанинът застава на вратата и мълчаливо следи случващото се, усмихнат под мустак/
СТОПАНКАТА: /успява да изтръгне със сила тавата от ръцете на циганката и я скрива зад гърба си на сигурно място/
- Много си нахална, Ано, тръгвай си докато не съм викнала на мъжа си!
ЦИГАНКАТА:
- У, пинтия такава! Дай барем един буркан мед, ма! Празник е, ко са стискаш? Рекаф ти, чи Вашил й болен…
СТОПАНКАТА:
- Нямаме мед, Ано, свърши.
ЦИГАНКАТА:
- Знам ма, знам, чи нямате, ама ти питай мъжа си, за меня можи да има някой буркан!
СТОПАНКАТА:
- Нали ти казах вече, нямаме. То за нас няма, пък откъде – накъде за тебе ще има?
ЦИГАНКАТА:
- Дай пуне ина кукошка, ма, Рушьовце! Видяф ,чи кукошки имаш на двора.
СТОПАНКАТА:
- Че като имам, да не съм ги гледала за тебе, ма Ано? Аз семейство нямам ли? Ние гърла за хранене нямаме ли?
ЦИГАНКАТА:
- Дай барем една копринена блуза, ма! И аз да се нагиздя за празника…
СТОПАНКАТА:
- Аз нямам намерение басмяна блуза да й давам, тя копринена ми иска! То аз нямам копринена блуза за празника…Ей, че нахална циганка! Откъде ми се изтърси в къщата?
ЦИГАНКАТА:
- Като нямаш блуза, барем десет лева дай, ма! Китка да си купя за празника, да му са зарадвам и аз, нъл и сиганите са ора, ма, нъл и аз съм жина?
СТОПАНИНА: /пристъпва в стаята и със сериозен тон казва на жена си/
- Жена, я иди хвани една кокошка, вържи в един месал тавата с баницата и сложи парите в месала, пък аз в туй време ще заведа Ана в плевнята да я „уважа„ за празника. Така ще я зарадвам, такава „китка“ ще й закича на челото, че ще има да й държи влага чак до другия осми март! /Посяга към гърдите на Ана/
ЦИГАНКАТА:
/Стресната и уплашена се дръпва, зарязва бакъра, който стопанинът изритва след нея, и ужасена тича към вратата. Спъва се в дългата си, широка пола, пада на колене , драпа отчаяно по стената, изправя се и бяга навън почти виейки от страх/:
- Вай, вай, вай! Аман бе, джанъм Русе, аз съм чесна жина! Въх, Боже, ни ща ба, нищичко ни ща вечи от вас!...
Стопанинът и стопанката се превиват от смях след нея.
К Р А Й
© Генка Богданова Всички права запазени