/от реалността/
Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.
За щастие, по всички програми все някакви говорещи глави сипеха баналности, та под медните им звуци се унасяше леко, леко…
А сега – звънецът…
Надигна се със скриптене, кокалите му виеха, мускулите плачеха, главата изключваше.
На вратата стоеше Цветанка от долния етаж…
Е, те това е… Пешо имаше богат жизнен опит, често го раздаваше на околните – каквото и да посъветва, пак за него оставаше много. И често поучаваше децата си как се гледат малчугани. Да не пият запотени студена вода, да ходят зиме с шапки, да не гледат страшни филми преди заспиване…
А сега – Цветанка…
Отиде му нощното спокойствие, пак ще сънува кошмари…
- Утре да слезеш и махнеш пералнята от прозорчето на мазето си – изкомандва бившата лелка от детска градина. Не, че нещо ...