/от реалността/

Пешо чу звънеца на вратата и подскочи. Тъкмо заспиваше под ясния благ глас от телевизора. Обичайно за това време – прибираше се вечер уморен, хапваше, но понякога от дневното нервно претоварване не можеше да заспи. И си пускаше телевизора.

За щастие, по всички програми все някакви говорещи глави сипеха баналности, та под медните им звуци се унасяше леко, леко…

А сега – звънецът…

Надигна се със скриптене, кокалите му виеха, мускулите плачеха, главата изключваше.

На вратата стоеше Цветанка от долния етаж…

Е, те това е… Пешо имаше богат жизнен опит, често го раздаваше на околните – каквото и да посъветва, пак за него оставаше много. И често поучаваше децата си как се гледат малчугани. Да не пият запотени студена вода, да ходят зиме с шапки, да не гледат страшни филми преди заспиване…

А сега – Цветанка…

Отиде му нощното спокойствие, пак ще сънува кошмари…

- Утре да слезеш и махнеш пералнята от прозорчето на мазето си – изкомандва бившата лелка от детска градина. Не, че нещо, ама и тя имаше богат жизнен опит – особено в отношенията с безпомощните и плахи недорасляци, които беше дресирала маса години…

Пешо потърка очи, после се сети. Абе, вярно – оня ден видя, че някой е сложил стара пералня върху английското дворче пред мазето му. Прибираше се от гостуване, беше в празнични дрехи, та не му се цапаше, затова отмина вторичното бунище.

- Каква пералня? – направи се на ампе той.

- Не дреми, а се сети – изръмжа Цветанка – Пред мазето ти е. Ще идват от общината да асфалтират двора, казаха да се махне…

В Пешо се пробуди мъжът.

.- Момент! – изправи снага той – Никаква пералня не съм слагал. Чиято е – да си я прибира…

- Пред твоето мазе е…

- И? Нито е моя, нито съм я слагал. Някой явно е искал да я замъкне до кофите, домързяло го е, а сега аз да влача? Няма да стане! – отсече рязко.

- Ама пред прозорчето ти е…

- Твоето е на метър и нещо. Влачи за тренинг, като искаш – изхили се Пешо…

- Ти не разбираш ли? Пералнята е на твоята решетка…

Пешо се разбуди. Вече се забавляваше.

- А случайно да си видяла, че моето мазе е до решетката? И отгоре може летяща чиния да кацне, но няма да е в частната ми територия…

Цветанка взе да се ядосва. Пак тоя Пешо! Всички във входа изпълняваха решенията й, а тоя отново философства. Ха върви работи с подобни… Едно време ги заклеймяваха, ама сега…

- И над решетката е наше…

Пешо поклати глава.

-Тц! Наш е блокът, земята под него и въздухът около него, както и небето отгоре – все са на общината и държавата… Впрочем, тая пералня не знаеш ли чия е?

Цветанка го зяпна. И даже взе да се изчервява, което при нейния природен тен направи лицето й виолетово…

- Щото няма как поне двама души да не са видели кой оставя пералнята. И махни другото, ами взели, че и разправят коя била… А една ми се похвали, че си е купила нова пералня... Коя ли беше? - продължи Пешо гаврата си.

Цветанка разбра, че поетата от разговора посока хич, ама хич не е добротворна. И зави рязко:

- Ще я махнеш, когато намериш време – не щя да остави магарето си насред моста тя – Но утре трябва да дойдеш по обяд. Ще идват майстори да пооправят тия дворчета, защото асфалтирането…

Пещшо пак изцъка:

- Няма да стане! На работа съм. А и нали си намерила майстори, защо съм им?

- Ще помагаш…

Пешо се засмя.

- Колко плащаш?

- Ама нали си съкооператор… - Цветанка усети, че и тук завоят е рискован.

Пешо кимна:

- Позна… Обаче, ако е общ трудов ден – излизаме всички. Ако само аз… Няма да стане! Не съм ученичка на първа среща, няма да се мина…

Цветанка повиолетовя още повече – изглежда си спомни първата среща…

- Иначе искат по 20 лева за разтоварване на материалите…

- А ти ще ги дадеш на мен?

Вече беше потъмняла.

- Как така? Нали да спестим нещо…

- Правилно! – махна с ръка Пешо – Да спестиш нещо, а аз?

- Ама нали сме съкооператори…

Пешо широко замахна с ръка.

- Точно така! И затова – само по 20 лева от всеки. А аз ще разтоваря…

- Че какъв съкооператор си тогава?

Пешо се изправи и поучително каза:

- Да ти покажа нотариалния акт? А след това пусни телевизора и разбери коя година сме. Капитализъм! Всичко струва пари. Плащат даже тарикатите, дето се мислят за много хитри… Направо – утре съм на работа. Пералнята си ще махнеш от прозорчето, щото ще ме хванат бесните и ще я хвърля на балкона ти. Мазето ми е в ред, английско дворче имам, доведи комисия от общената и дай официално решение да променям и плащам. Дворът има нужда от асфалт на едно място – пред гаража ви. Изкарай документи, докарай майстори, плати им…  А, да – забравих…

- Какво? - рече шашардисаната Цветанка.

- Отивам да спя, че утре багерът може и сам да тръгне, ако дремя в кабината…

И хлопна вратата пред носа й…

Ама не – затова такива едно време наричаха „народен враг“… Гад егоистична!

Интересни коментари, които тук ги няма - https://genekinfoblog.wordpress.com/