Очаквах цяла година екскурзията до Виена. Отказах се от костюм за бала, работих на близката бензиностанция есента и зимата, но събрах парите и нямах търпение да се уверя дали европейската столица е красавица, както я описват. Още повече, тогава най-после щяхме да сме сами с Еми четири денонощия. Тайно правехме планове двете с Мария да бъдат в една стая, ние с Иван - в друга и да се сменим, щом госпожата заспи. Мечтите ми даваха сили да понасям всичко и да залягам над матурите, за да имам очи да поискам и някой лев от баща ми.
Тръгнахме и аз прегръщах моята Еми страстно на последната задна седалка, жаден за приключения и парещи ласки. Дори за миг не предполагах какви приключения вече ми е подготвила другата сладурана - Съдбата.
Всичко вървеше по план - пътуването минаваше в график спокойно. Два дни разглеждахме музеи, магазини и картинни галерии. Виена бе прелестен град и аз се усещах мъничко влюбен в него, но не колкото в Еми, която вече бе моя и аз се чувствах истински горд, че съм не ...