Наш
Очаквах цяла година екскурзията до Виена. Отказах се от костюм за бала, работих на близката бензиностанция есента и зимата, но събрах парите и нямах търпение да се уверя дали европейската столица е красавица, както я описват. Още повече, тогава най-после щяхме да сме сами с Еми четири денонощия. Тайно правехме планове двете с Мария да бъдат в една стая, ние с Иван - в друга и да се сменим, щом госпожата заспи. Мечтите ми даваха сили да понасям всичко и да залягам над матурите, за да имам очи да поискам и някой лев от баща ми.
Тръгнахме и аз прегръщах моята Еми страстно на последната задна седалка, жаден за приключения и парещи ласки. Дори за миг не предполагах какви приключения вече ми е подготвила другата сладурана - Съдбата.
Всичко вървеше по план - пътуването минаваше в график спокойно. Два дни разглеждахме музеи, магазини и картинни галерии. Виена бе прелестен град и аз се усещах мъничко влюбен в него, но не колкото в Еми, която вече бе моя и аз се чувствах истински горд, че съм нейният мъж.
Последната вечер бяхме уморени приятно. През деня посетихме двореца Шонбрун, паметника на Мария - Терезия и аз заявих на Еми, че тя е моята принцеса Сиси и Мария- Терезия едновременно.
Класната бе капнала, всички имахме нужда да се наспим преди утрешното пътуване. В 10 тя направи проверка по стаите и всички сладко заспаха. Това беше звездният миг. Прегърнах Еми и я убедих с много целувки да се разходим сами из Виена, да вкусим от нощния живот глътка адреналин. Тя се дърпаше, но после се съгласи и двамата гордо излязохме да поскитаме из града като изследователи.
- Имай ми пълно доверие, всичко ще бъде наред - повтарях й аз. - Нали помниш, на всяка крачка има полицаи.
Имаше - в центъра. Бях пропуснал онзи мъничък факт, че сме в 22 микрорайон, в младежки хотел, в модерно предградие. В Европейска Австрия нямаше за какво да се безпокоим. Поне това се опитвах да внуша на Еми и себе си.
Не бяхме много добре с немския, но пък говорехме отлично английски, щяхме да се разберем с всеки, ако се наложеше да поискаме помощ. Каква наивност, типична само за младите влюбени.
Нашите планове се разбиха на прах скоро. Разхождахме се прегърнати, завивахме наляво и дясно, и в един момент загубихме ориентация. Започнахме да спорим накъде трябва да тръгнем, за да се върнем и неусетно се озовахме пред неголям парк. Точно на тротоара пред нас стояха скинари, порядъчно пийнали или друсани, не можех да преценя от мястото, на което бяхме. Огледаха ни неодобрително. Не можех да включа защо е тази омраза, докато осъзная, че Еми бе ходила на солариум няколко пъти, за да изглежда тъмно шоколадова. Взеха я за арабка или циганка и трима се отделиха от групата, тръгвайки право към нас. Ясно беше, че нямат добри намерения. Огледах се отчаяно. Наоколо нямаше нищо и никой, който би могъл да окаже помощ. Улицата бе тиха и пуста, хората спяха отдавна. На отсрещната сграда светеше отворен прозорец с пуснато синьо перде на първи етаж, но не знаех дали ако закрещя, някой ще ми помогне. Тримата скинари бяха на крачки от нас. Избутах Еми зад мен. Бяха здрави момчета, малко по-едри от мен. Нямаше да се справя и с тримата, а под лампата се поклащаха още двама. Мозъкът ми се опитваше да роди някаква гениална идея, но сякаш бях затъпял. Дори мобилният телефон зарязах в хотела като последен глупак. Пари нямах, освен няколко Евро, а те не стигаха да се откупим.
- Поне да им се отпсувам - реших най-накрая. - Може някой да чуе, например от онзи отворен прозорец, да погледне и да извика полиция, преди да са стигнали Еми. Аз нося на бой.
Започнах с всички псувни, които знаех от кръчмите, бензиностанцията и училищните коридори. Казвах ги като стихотворение наизуст, с възможно най-силния глас, вдъхновено и артистично. Скинарите стояха срещу мен и си говореха нещо на немски. Лицата им изразяваха открита заплаха. Направиха още крачка и аз изкрещях на Еми да бяга, но тя стоеше като забита в земята. Внезапно на прозореца с пуснатото перде се показа рошава глава и някой извика от вътре:
- Я, па тоа е наш!
Като от вълшебната лампа на някой магьосник през прозореца започнаха да изскачат мъже. За броени минути зад мен, избутвайки Еми още назад, се подредиха яки мъжаги. В един момент загубих броя им, но усетих, че сме наполовина повече от скинарите, включително и от онези под лампата. Усещах силата на мъжете до мен, плътно застанали до раменете ми. Те на свой ред започнаха да сипят сочни цветисти псувни и тогава разбрах, че са... сърби. Миришеха на бира и вино, на пот и мъжка първична сила. Скинарите се огледаха, изкрещяха няколко гневни закани, обърнаха се и си тръгнаха, показвайки предизвикателно среден пръст, на което сърбите отговориха подобаващо.
Краката ми трепереха неудържимо, чувах пулса в ушите си и ми се виеше свят. Прегръщах непознатите сърби като роднини, Еми плачеше с успокоителни сълзи. Оказаха се работници от строеж, празнуващи рожден ден на един от тях. Благодарих им за помощта и обясних, че сме се загубили. Обещаха да ни върнат в хотела, ако пием по бира с тях. Стреснах се. Да вляза с Еми в стая с подпийнали десетина мъже беше опасно. Усетили страховете ми, те ме потупаха по рамото свойски:
- Немай ядове, една кръв сме, брате.
Пихме с момчетата до сутринта. Еми спеше на леглото до мен, завита като копринена буба, а ние си говорехме за другата Виена, за студенината и отчуждението в тази прекрасна европейска красавица. Повече от сто пъти се вдигна една и съща наздравица:
- Никъде нема като у назе - наздраве!
Прегръщаха ме, може би им напомнях техните синове, заради които бяха дошли да работят тук. Сутринта ни изпратиха до хотела, а аз така и не им поисках адрес или телефон. Класната никога не разбра какво преживяхме, а ние с Еми не го споделихме с никого. Всички мислеха, че сме били на хотел и тайничко ни завиждаха.
Макар и късно, казвам ”Благодаря” на онези мъже. Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не бяха застанали с мен и зад мен. Но помня какво се случи, когато нашата Балканската кръв позна своята.
© Илияна Каракочева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубави празници и на теб, Нели! дано добрите хора наистина са повече!
Поздрави!
-
Развълнува ме! Дай Боже повече добри хора да се срещат по света! Честито Рождество!
-
На Балканите всички сме братя, така ни е омешала историята и времето.
Благодаря ти за отзива!
Весели празници!!!!
-
Поздрави, Милен! И твоите истории са хубави и интересни. Чета ги с удоволствие!
Весели празници! -
Хехе, хубав разказ отново. Поздрави.
-
Весели празници и на теб, Ивана! И аз нямам търпение да види бял свят сборника, защото всяка история е написана с много обич.
Коледни усмивки от мен! -
Беше удоволствие да прочета поредната интересна история, разказана майсторски от теб. С нетърпение чакам сборника "Балкански ветрове"!
Весели празници, Илияна! -
Кръвта на децата е наша, независимо от какъв етнос са. Това са нашите деца, нашето бъдеще. Разбирам те прекрасно. Трябва наистина по-често да се вслушваме в балканската си кръв, а не в предразсъдъците.
Поздрави за теб и сила ! -
Ееееех, да можеше по-често да я разпонаваме тая пуста кръв!
Днес бях ужасена от коментарите в нета под стартиите за загиналите деца от с.Средногорци и Мадан. Наши ли са, или не са наши?! Българи ли са? Турци или помаци, сякаш кръвта на всички ни не е еднакво червена?!
Поздрави, Ина! И ме извини за малкото отклонение, но ме заболя, толкова ме заболя, че не можах да намеря думи да отговоря там. -
Благодаря Ви, Краска и Васил Георгиев! Благодарение на вас получавам обективна информация кои разкази да останат за сборника "Балкански ветрове"!
Хубава Коледа и много усмихнати коледни звезди Ви изпращам!
-
Поздравления, Илиана! Много интересен и хубав разказ!
-
Благодаря, Цветан! Радвам се, че ти е харесал и този разказ.
Михаил, посланието наистина е сериозно, а животът е странна смесица от забавни и сложни неща. Благодаря ти, че си намерил време за моите малки разкази отново! Поздрави за теб и специално, знаеш за кого още.
Забележката е основателна, Румен. Благодарности, че ми показа грешката. Много често чуждите очи виждат това, което ние пропускаме. В редакцията за сборника ще го изчистя непременно! Поздрав! -
Напоследък нямам възможност да чета. Радвам се, че намерих малко време, за да наваксам с разказите ти. Харесва ми как показваш силата на любовта, състраданието и отзивчивостта, на фона на предразсъдъците и омразата. С нетърпение очаквам книгата.
Специално в този разказ най-много ми хареса как сърбите разбраха, че "тоа е наш". Много оригинално. и забавно, въпреки, че посланието е много сериозно и ясно. -
Много добър разказ.
Поздравления! -
А аз съм истински щастлива, когато разбирам, че поредният ми малък разказ отново е развълнувал някого!
Поздрави и коледни усмивки от мен! -
Разказваш интересно!На един дъх те изчитам...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
/днес ми е "Денят на inakrein"/