Нашият филм драма бе, която за мен не е приключила! Още искам да съм главна героиня в нея, дори с цената на сълзите и болките, които ме убиват! За да съм още миг до теб, съм готова да изживея пак всичко отначало. Готова съм да ме боли, стига само за миг да мога да те докосна, да те целуна, както никога до сега... Казваше ти, че ние сме режисьори на този филм и че ние го моделираме, а защо сега, когато искам да напиша нов край - не мога!

Защо не мога да променя написаното от съдбата и да пресека пътищата ни?!

Не мога да повярвам, че от цялата обич е останала просто пепел, не мога или по-скоро не искам да повярвам, че си ме забравил и не помниш обещанието си да не ме пускаш никога. Толкова сълзи изтри от лицето ми, толкова болки излекува ти...! Ела и излекувай сега тази болка, болката от липсата ти, ела и  изтрий сълзите за теб! Недей да стоиш смутен в нощта, да мълчиш и да си спомняш, както аз! Трябва да променим нещо... Не мога да гледам как те губя, частица, по частица...  За кой ли път аз те моля за прошка и за шанс! Не искам все да бягам и във всеки друг да преоткривам теб! Но и да иска никой няма силата да бъде - ТИ!

Помниш ли нашите общи мигове, нашите мечти, помниш ли как ми каза, че съм жената на живота ти...? Не ми казвай не...! Много добре помниш, но сега се правиш на друг и си с друга! А дали тя е като мен? Не, нали, вечно ще ме помниш и това те убива, вечно ще ме търсиш, във всяка друга! Но ти сам избра да е така, сам си тръгна от сърцето, което те обича, от момичето, което живота си дава за тебе!

Ще съжалиш някой ден, тогава ще погледнеш назад и там ще ме видиш ... да те чакам, обещавам ти!

За това филма си остава с отворен финал, защото знам, че такава любов голяма не може да приключи  по този начин!