1.10.2008 г., 11:22

"Нашия филм"

1.1K 0 1
1 мин за четене
 

Нашият филм драма бе, която за мен не е приключила! Още искам да съм главна героиня в нея, дори с цената на сълзите и болките, които ме убиват! За да съм още миг до теб, съм готова да изживея пак всичко отначало. Готова съм да ме боли, стига само за миг да мога да те докосна, да те целуна, както никога до сега... Казваше ти, че ние сме режисьори на този филм и че ние го моделираме, а защо сега, когато искам да напиша нов край - не мога!

Защо не мога да променя написаното от съдбата и да пресека пътищата ни?!

Не мога да повярвам, че от цялата обич е останала просто пепел, не мога или по-скоро не искам да повярвам, че си ме забравил и не помниш обещанието си да не ме пускаш никога. Толкова сълзи изтри от лицето ми, толкова болки излекува ти...! Ела и излекувай сега тази болка, болката от липсата ти, ела и  изтрий сълзите за теб! Недей да стоиш смутен в нощта, да мълчиш и да си спомняш, както аз! Трябва да променим нещо... Не мога да гледам как те губя, частица, по частица...  За кой ли път аз те моля за прошка и за шанс! Не искам все да бягам и във всеки друг да преоткривам теб! Но и да иска никой няма силата да бъде - ТИ!

Помниш ли нашите общи мигове, нашите мечти, помниш ли как ми каза, че съм жената на живота ти...? Не ми казвай не...! Много добре помниш, но сега се правиш на друг и си с друга! А дали тя е като мен? Не, нали, вечно ще ме помниш и това те убива, вечно ще ме търсиш, във всяка друга! Но ти сам избра да е така, сам си тръгна от сърцето, което те обича, от момичето, което живота си дава за тебе!

Ще съжалиш някой ден, тогава ще погледнеш назад и там ще ме видиш ... да те чакам, обещавам ти!

За това филма си остава с отворен финал, защото знам, че такава любов голяма не може да приключи  по този начин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...