1 авг. 2008 г., 12:35
Настроение
Настроение
Понякога човек е като самотен фар в морето с едва забележима светлинка, потопена в красотата на нежния залез... Тогава взрив от безформени, недоизречени чувства сплитат в отчаяние стрелките на компаса на сърцето, с ясен и упорит зов... Попътни ветрове, донесли прохлада и свежест с грапавите си длани (като с невидими рибарски мрежи) понасят човешката съдба... A последните залязващи лъчи на слънцето оставят златна диря в развълнуваните вълни на морето...
© Светлана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Сияйна...коментарът ти ме докосна и развълнува...разплака ме.Благодаря за хубавите думи!
-
Много нежност и красота има в тези размисли.Създала си много добра зрителна и слухова картина.Докато четох успях да си представя залязващите лъчи на слънцето,видях златната диря, която оставя слънцето и самотния фар...Успях да усетя и прохладата на ветровете.Браво
-
Да, имаше... аз го изтрих! (и други подобни)
-
Няма защо, Светлана!
Хм, преди моят коментар, имаше друг
-
Благодаря ти Кity за милите думи!
-
За мен не е!
Допадна ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
