1.08.2008 г., 12:35

Настроение

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 0 6

Настроение

Понякога човек е като самотен фар в морето с едва забележима светлинка, потопена в красотата на нежния залез... Тогава взрив от безформени, недоизречени чувства сплитат в отчаяние стрелките на компаса на сърцето, с ясен и упорит зов... Попътни ветрове, донесли прохлада и свежест с грапавите си длани (като с невидими рибарски мрежи) понасят човешката съдба... A последните залязващи лъчи на слънцето оставят златна диря в развълнуваните вълни на морето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

svetulchitza (Светлана)

Сияйна...коментарът ти ме докосна и развълнува...разплака ме.Благодаря за хубавите думи!

2008-08-03T21:43:40+03:00
Сияйна (Венета)

Много нежност и красота има в тези размисли.Създала си много добра зрителна и слухова картина.Докато четох успях да си представя залязващите лъчи на слънцето,видях златната диря, която оставя слънцето и самотния фар...Успях да усетя и прохладата на ветровете.Браво

2008-08-03T18:38:25+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Да, имаше... аз го изтрих! (и други подобни)

2008-08-02T17:34:22+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Няма защо, Светлана!
Хм, преди моят коментар, имаше друг

2008-08-02T17:30:22+03:00
svetulchitza (Светлана)

Благодаря ти Кity за милите думи!

2008-08-02T17:21:08+03:00