Назад към природата 1

                   Назад към природата или Съвременни Андрешковци

                     Иначе всички сме от града. До момента в който децата пораснат и вече чакам на опашка за тоалетната с полупознати момичета пренощували при синовете  ни.

                      Стана модерно да имаш селска къща.

Ремонтираха бащините къщи или купуваха килнати на една страна постройки, помнещи събития от Европейските войни, с олющени дувари и отнесени покриви от безхаберието на времето.

                      Назад към природата, издигнаха лозунг...

Към природата ли, ами то няма гори, тучните пасища изсъхнали от безводие, ерозия или станалото нарицателно '' Глобално затопляне ''...

                      Или по-добре истината, назад към село, защото няма място за нас в апартамента.

Еуфорията обзе и нас. Добре, че татко е запазил къщата, двора, разни постройки и не се е поддал на другото увлечение '' За какво ти е село, там няма нищо друго освен работа от сутрин до мръкнало, няма събота, няма неделя, ... и в града има работа, обаче си знаеш от 8 до 17 часа, и модерното уикендите,  безделие ''.

Мама беше 100 % градско чедо и имаше друга философия '' Нито яде, нито пие, иска се да се навъртаме през 2-3 седмици там , знае ли се какви времена ще дойдат.''

И времената дойдоха..

                       В един майски ден цъфнахме пред къщата. Здрава селска къща, два метра каменен цокъл, нагоре градено с ръчни тухли единички и кирпич, голяма тераса, под която лятната кухня, дървени врати и прозорци, и  не е мръднала дървенията с годините.

Жена ми и мама с тефтер и химикалка ще записват онова , което с татко кажем, че ще се ремонтира.

Поседнахме на малко разкривени столове за почивка и да видим какво е казано и записано.

- Аз мисля - започна жена ми- Да я развалим и от годния материал и нови тухли, да направим нова вила , модерна, с разчупен покрив, таван  за живеене, голяма гостна...Отпред този асмалък за какво ни е,... който му се пие вино или ракия, ей на магазина има, така само ще  загрозява изгледа към новата  ни вила.

Татко й хвърли неодобрителен поглед.

- Ами защо да рушим готовото и пак да строим по-малка. Сега има 10 стаи, тераса, разни ипийки, така де, пострийки - не се съгласи и мама.

И започнаха доводи за модерни вили, ново строителство, чертаеха по листовете.

Спогледахме се с татко.Жени.

- Тате, да видим какви инструменти има тук и да окосим първо тревата от вратата до къщата, има сухи дървета да ги орежем и приберем под навеса, после тревата около плочника да хвърлим по едно око и към  кладенеца.

- Добра идея - засмя се татко - И утре само двамата, ще погледнем нещата от там, с по-малко средства пък да е ефективно.

На другия ден се развъртяхме  двамата. След нас 2-3 купи трева и вече  очертани къде са  били пътеките Гледахме със задоволство свършеното.

Дървената порта със скърцане се отворн.

- Е, к'о прайте бре... Не сядате и да починете - рече някакъв чичка

- О, бай Георги здрасти, влизай де - покани го татко - Абе решихме и ние като хората да стегнем къщата...

- То хубаво, ама за к'во ще трошите парите си бе... Е, като умря леля ти Кина, на, продадохме къщата й, постегнах моята, а с другите пари донадехме да купим апартамент на малкия в града.

Погледнах го, лъжец от класа, уж нямало смисъл да се ремонтира къща, пък той постегнал своята.

- Имаш право бай Георги - засмях се - Остави парите, ама ще се утрепем от работа

- Така е бе,... ама ей там може да гледате кокошки, пиленца, на аз имам 20 кокошки. Дайте да палнем по цигара де, че моите ги забравих в къщи.

- Ааа, не пушим, екологични градски хора сме - засмя се татко - Даже не знам дали в къщи има и кибрит. Ти нали имаше едно време йорс,  наковалня де, да изчукам малко мотиките.

- Имах де, имах , ама кой знае  къде е...Е, хайде да ви оставям да работите, пък и не пушите.

Тръгна си и в знак на протест даже и не затвори и вратата.

Прихнахме с татко да се смеем.

- Цигара да е,ама муфта да е - кикотеше се татко - А йорса, да не е голям като 50 стотинки, та да не знае къде е, огромно желязо над 30 кила и на дървен труп, за да не вибрира...ама ще го сплескаме като клепам мотиките. Я чакай да залостя вратата и да си гледаме машата работа...

На майтап, на истина, напредвахме и се виждаше свършената работа.

- Татко, ти как мислиш, да се връзваме ли на идеята на моето Ленче, да строим нова вила, или да обмислим с теб, как да преобразим тази.

- Идеята й е добра. Обаче имаме само моите и твоите ръце, няма да успеем сами. А майстори уж има, но като ти поискат 80-100 лева надница,... кой ти работи вече на акорд, сега забият някой друг-пирон, и '' Може ли едно кафе'', на обяд трябва да ги нахраним като на ресторант, да ги окумяваме с една дума, ако знаеш какво е...Мисля да започнем козметичен ремонт вътре по стаите, ще изчистим и лакираме дървенията, пода е дъсчен, можем да обгорим и също лакираме, накои мебели ще направим в рустик стил. Горе на етажа ще сложим мебелите от апартамента ви, а ще си купите нови по-модерни. Таваните ще минем с вар и за белота и за дезинфекция, стените с латекс с цвят по избор на жените , има една стая в дъното, там ще направим баня-тоалетна. Долу има същото разпределение, пак ще направим баня -клозет, кухня и от голямата стая нещо като механа, може и с цървулите да влизат. Голяма част от работата ще я свършим ние, имам познати майстори за покрива и улуците, и външно измазване. Цокъла е от камък, с теб можем да направим външни декоративни фуги... Даже ако искаш да изпратим майка ти, Лена, децата за 20-25 дни на Карловсите бани и после на гости при сватанаците.

- Тате, ти си златен. Да го направим така - съгласих се.

                  Запретнахме ръкави, както се казва, и започнахме. Заобикаляхме купищата трева или се препъвахме в тях да минем по-направо.

- Ще питам съседа бай Танас, той има каруца и магаре, можем и без магаре, само каруцата ще ни е достатъчна - смееше се татко и допълни - Ние малки магарета ли сме, ще се справим

И татко изчезна. Върна се понамръщен, мърмореше нещо.

- Ей този наш късмет, магарето му било със стадото, а на каруцата единия ок бил счупен

- Добре де,имаме ремарке за леката кола в къщи, за какво го имаме, за украшение ли и да му плащаме данъка, утре ще го вземем, и без това имаме  стари неща да докараме тук.

Татко се поусмихна, махна с ръка '' Бях съвсем го забравил...''

Осмо  ремарке товарехме, някакви непотребни черги, хасъри, възглавници и юргани от едно време, и хайде на сметището. За два -три дни не подгъвахме крак, работехме мълчаливо все едно някой ни беше определил норма за колко време да изхвърлим треви и боклучки.

Дворът заприлича на нещо. Подреден калдаръма, отстрани обли камъни като бордюр.

Унесени в стъргане, шпакловка, не сме усетили скърцането на портата.

- Охо, спорна ви работа момци - ни сепна бай Танас - Абе таконванкана, имам за хвърляне разни работи,... абе такованкана, да ги натоварим на ремаркето а, тъкмо като се прибирате в града, да ги хвърлите на сметището...

- Добре, ама сега работим бе, бай Танасе - рече малко ядосано татко

- Не, не сега, свършете си работата, ама като си затръгвате де - не отстъпваше бай Танас

Досмеша ме, абе потомък Андрешков, имаш магаре, каруца, хвърли си ги ти, досега кой ти е хвърлял боклука.

- То хубаво бай Танасе,ама от залесия счупихме ключа на лапата на ремаркето, не моце да се отключи, как да я закопчаем на колата, а кажи де - рекох с насмешка.

Оня се озърна като гузен, промърмори нещо като, уж комшии, а не помагат и се затътри към портата

Татко ме погледна победоностно, а аз припнах  подпрях вратата от вътре с кола.

И  необезпокоявани,  чрез кола-пазач свършихме доста работа.  И вече всички строителни отпадъци хвърляхме през деня, а не когато си затръгваме, защото зорките ни очи виждаха  пред вратите на съседите готови чували с отпадъци за изхвърляне на сметището.

- О , вече не минаваме през сметището, а по правия път към града - смееше се доволно татко.

А ремонта вървеше с пълна пара. Докато татко слагаше плочки из бани и тоалетни, аз стържех, лакирах дървенията, боядисах стаите с латекс с цвят по наш си избор, дюшемето обгорих и лакирах.

Монтирахме бойлери, душове, мифки, седала,  огледала...

- Сега да има да изкъпем и по някоя селска мацкааа, а тате...

- Да бе, само това ни трябваше и майка ти и Лена ще научат, и ще ни вдигнат във въздуха.

                      Бяхме готови, от плочника до комините, оставаше жените да почистят и подредят...

следва.....