Назад във времето

          „Какви първобитни форми на живот! Защо не бях достатъчно далновиден? Съгласих да се върна толкова назад навремето - цели 175 хиляди години! Със сигурност, ако го бях направил някъде преди 100 хиляди години, тези щяха да приличат повече на нас. Ако толкова ми се искаше да гледам маймуни, там щях да отида в някой... ”зоопарк” го наричаха... струва ми се. Е, мисията си е мисия, пък и най-после ще ми вградят онзи „Пентиум 100”, за да смая всички, както го прави сега колежката с „Пентиум 80”. Искам да бъда най-великият през настъпващата 102 009-та година. Аз се обновявам с една-единствена цел –  да властвам над всички.”

     Това си мислеше киборгът Кас-2040, току-що озовал се някъде в Индонезия с машина на времето. Гледката не го очарова особено, тъй като можеше да прави проекции на какви ли не красиви картини върху всевъзможни повърхности. Когато видя изправилата се пред него скала, Кас реши да провери за какви удоволствия от катереното става дума в електронните статии отпреди време. Мозъкът му беше изцяло електронен, но тялото си оставаше човешко. Единствената му придобивка беше естествената възможност за бърза регенерация. Докато се катереше, видя прекрасна, издълбана в скалата ниша и реши да влезе в нея. Оказа се, че тя е доста дълбока и Кас се зае с проучването ù. Скалните образувания, пред които човешкият мозък се беше покланял с години, му се сториха елементарни и нищожни. Толкова се отегчи, че реши да си поиграе, като проектира картини от близкото минало. Избра една голяма, каменна плоча и възстанови сцена на смяна на дънна платка в увреден киборг.

      „Как не се бях сетил по-рано да разгледам отблизо тази операция? Сега улавям някои подробности, които са ми убягвали до момента. Всъщност, дали това не е сигнал, че скоро аз ще присаждам някакви  платки? Ха, великолепно! Сега, да вървя да довърша мисията си.”

     Когато няколко дни по-късно Кас излезе отново навън, остана много озадачен. Таймерът отчиташе, че часът е 12:42 на обед, а беше толкова тъмно, сякаш беше настъпила непрогледна нощ. Киборгът си помисли, че се е получило някакво изкривяване на времето, още повече, че датчиците за температура сигнализираха за резкия им спад. После, обаче, се успокои сам, че това бе невъзможно дори и чисто теоретически. Перфектното му зрение бързо се адаптира към тъмнината и поглеждайки нагоре, забеляза фин слой пепел, издигащ се към небето, а надолу – труповете на много хора и животни. „Изригване на супер вулкан” – получи като информация Кас.

     Решил, че е изпълнил мисията си, киборгът влезе в машината на времето и беше готов да се върне в своя свят, когато видя надписа на контролния монитор:

            „Кас, оставаш. Броят на хората в този момент, дошъл за теб с усещането за няколко изминали дни, се е свил от 100 000 на 8 000. В твои ръце е да поведеш малкото останали човешки същества към бърза революция и да прецениш кои ще бъдат новите лидери – хората, на които ще присъдиш ограничения брой дънни платки в тази машина. Бъди внимателен и поправи старите грешки. Бъдещето ни е в твои ръце, Кас. А ти, нали искаше да властваш? При нас властта и отговорностите принадлежат на всички – не са ни нужни тирани. Сред тези там около теб, обаче, ти ще бъдеш Бог. Бог, който ще ги научи да обменят информация и опит, да планират, да се лекуват и най-важното – да вървят напред. Не забравяй принципите, Кас, не ги забравяй. Ние ти прощаваме и ти даваме възможност да се поправиш сам.”

     Чувство ли изпита Кас? Ами да – чувство на неимоверно задоволство. Вече нямаше да изтощава безценните си чипове с нелепи мисли за конкуренция. Той щеше да властва. Едва сега осъзна какво означава мисълта: „Да имаш знания означава да свалиш оковите от себе си, за да ги сложиш на някого друг.” Малобройна тълпа от неговите „маймуни” беше паднала по очи пред машината на времето.

28.09.2009 г.