4 мин за четене
Вовката си бил момче като другите, но това само докато тръгнал на училище. Оттам започнали и дертовете му.
Понеже му сечело пипето, много бързо станал отличник, ама в детинския си порив пропуснал, че това не е като при мама и тати, да те хвалят и да ти викат “браво”. В класа хич не обичали отличниците и при всяка възможност им погаждали номера. В случая с Вовката даже не им се налагало да бъдат особено изобретателни. Отличникът бил дребничък и хич не разбирал от търкал, та се ограничавали да го бият и да му вземат закуската, приготвена с любов от мама Улянова.
От това време датирала омразата на Вовката към силните. Преглъщайки сълзите си след всяко голямо междучасие, той се заричал да им го върне тъпкано на тези господари на училищния двор, и защо пък само на тях, като ще почне, най-добре да подреди всичките господари. И понеже от самото начало му било ясно, че никога няма да може да ги бие, почнал да търси друг начин. И намерил – решил да стане юрист. Той ще ги окошари, а други ще ги ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация