Вовката си бил момче като другите, но това само докато тръгнал на училище. Оттам започнали и дертовете му.
     Понеже му сечело пипето, много бързо станал отличник, ама в детинския си порив пропуснал, че това не е като при мама и тати, да те хвалят и да ти викат “браво”. В класа хич не обичали отличниците и при всяка възможност им погаждали номера. В случая с Вовката даже не им се налагало да бъдат особено изобретателни. Отличникът бил дребничък и хич не разбирал от търкал, та се ограничавали да го бият и да му вземат закуската, приготвена с любов от мама Улянова.
     От това време датирала омразата на Вовката към силните. Преглъщайки сълзите си след всяко голямо междучасие, той се заричал да им го върне тъпкано на тези господари на училищния двор, и защо пък само на тях, като ще почне, най-добре да подреди всичките господари. И понеже от самото начало му било ясно, че никога няма да може да ги бие, почнал да търси друг начин. И намерил – решил да стане юрист. Той ще ги окошари, а други ще ги спукат там от бой. Така и направил.
     Почнал Вовата да учи право и бързо напреднал, понеже хич не бил тъп, както вече казахме. Но пак не се получило. Тъкмо се дипломирал и вече си точел зъбите да опандизи гамените от училищния двор и станало фал – брат му, който членувал в таен кръжок по пиротехника, бил заловен от ченгетата и трябвало да плати нечия сметка. До каква степен това било справедливо ние не можем да знаем, но подозираме, че ченгетата били същите тези негови бивши съученици, които преди го малтретирали на училищния двор. И понеже предполагали за намеренията на Вовата, набързо му забранили да практикува като юрист. Горките, те просто не знаели с кого си имат работа.
     Сега вече на Вовата окончателно му писнало. След като му попречили да осъществи целите си с легални средства, оставало му само едно – да им вземе властта. След като и властите били на страната на хулиганите от училищния двор – никаква прошка вече и те ще трябва да операт пешкира! Да, ама това да вземеш властта не било шега работа като това, да осъдиш няколко побойника. То си искало дълга теоретическа подготовка. Дочул Вовата, че в Цюрих си падали по революционните теории, наскоро там някой си Алберт даже твърдял, че всичко било относително, нещо нечувано до момента. Та стегнал си той багажа и заминал за Швейцария да чете, пише и изработи научен план за революцията.
     На местна почва той се срещнал с една нова за него финансова култура, която тутакси родила основателния въпрос, как може да бъде финансирана революцията. Докато Вовата се оглеждал за спонсори, забелязал, че в съседна Германия било най-удачно да се започне с практическата работа по революцията. Там открил и доста свои съмишленици, пък и теоретиците идвали оттам. Понеже си бил предприемчив, набързо образувал научна група по планиране на революции и естествено я оглавил. В този момент избухнала Първата световна война.
     Гледали Вовата и неговите колеги как за войната се прахосвали милиарди от всички страни и не разбирали как може да са толкоз тъпи господарите на света. Ами че с нищожна част от тези финанси, които се пилеели, можело да се спретне такава хубава революция, която да сложи край на всички спорни точки, довели да тази война. А монарсите и генералите, тези дегенерирали аристократични говеда се държели като средновековни политически аналфабети. В този момент един младши научен сътрудник от групата му подшушнал, че е намерил сериозен спонсор, който обаче искал да остане анонимен. Вовата се зарадвал и на минутата била уговорена тайна всеобща явка в Берлин, откъдето трябвало да започнат. Пълен с оптимизъм, той се качил на влака.
     Но и този път го изиграли. Оказало се, че младшият сътрудник работел за конкурентна научна група, която искала да го разкара за да не пречи на симпозиумите. В момента, в който влакът минал моста над Рейн и влязъл в Германия, в купето се качил представител на анонимния спонсор. Връчил му куфарче с долари и го накарал да подпише квитанция. След това му пожелал успех с революцията в Петербург. Вовата гневно запротестирал и му казал, че революцията започва срещу Кайзера, там теоретически са най-добрите условия, всичко е подготвено. Представителят обаче му обяснил, че който плаща поръчва музиката и тя сега ще свири в Петербург, да не се безпокои, там ще го посрещнат. А ако на Вовата му скимне да слезе в Берлин, моментално ще го арестуват за неплатени дългове и за потвърждение размахал подписаните квитанции. На слизане представителят за всеки случай наредил да заключат вагона докато не стигне до следващата граница.
     Вовата нямало къде да ходи, колегите го чакали в Берлин и сигурно си мислели, че е духнал с доларите. Ако пък се опитал да се измъкне от посрещачите в Петербург и тайно да се върне със следващия влак в Берлин, не се знаело пътьом на кого ще налети, ами ако го изловят пак онези нехранимайковци от училище да го набият и вземат закуската барабар с куфарчето? Е, какво пък, тогава по непредвидени обстоятелства щяло да се наложи да експериментира революцията първо в Петербург, пък ако се получело, после пак можел да я продължи в Берлин.
     И всъщност, нали бил тръгнал да си го връща на побойниците от училищния двор.