Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не изтърват някое тяхно движение и още лигите им не потекоха. Тоест, потекоха, ама се осъзнаха овреме, та се пребърсаха и не се наложи да берат срам. От своя страна сестрите също ги харесаха, но държаха устата си затворени, по вече споменатите съображения. Спас и Недялко се влюбиха. Безпаметно! Цяло ято чавки им изпи мозъка, затова те се оттеглиха за кратко съвещание да чертаят план как да превземат неописуемите хубавици. Измислиха пет варианта, десет сценария на отказ и съответно кандардисване и две крути мерки, завършващи с отвличане или познатото от старо време крадене на мома. Само че не се наложи. Капка и Росица веднага склониха. Не се дръпнаха и от кумова срама, дето се вика!
Така само за месец се оформиха две млади семейства, които трябваше да изпълнят единственото искане от женска страна – да живеят в старата голяма къща на дядо им в едно село. Братята не се дърпаха! И без това обичаха народното творчество, какво по-хубаво да пият направо от извора. Ако питате защо беше това условие, веднага снасяме причината: Капка и Росица бяха етнографки, етноложки или някакви си етно-не знам си що си, и изучаваха обичаите из цяла България. А това им беше потребно, защото освен, че бяха красиви, бяха и учени и пишеха дисертация по някаква етно тема. Без значение каква.
Двете млади семейства се настаниха в онова село в голямата къща, разчистиха задружно набързо, защото науката чакаше и мъжете останаха да кукуват из одаите. След седмица съпругите им се върнаха с куп записки, които мъжете трябваше да претворят в живия живот, а учените моми да ги описват. Като първо, трябваше да се разчисти градината и да се засее с разни зеленчуци, защото трябваше да се проследи влиянието на зеленчукопроизводството върху оформянето на характера. Капка много държеше да има и нива с жито, но след кратък дебат се отказаха, защото жетвата се очертаваше доста трудна работа. Оказа се, че сърповете са ръждясали, паламарките счупени, а диканята е повредена. Да не говорим за уменията на Спас и Недялко! Нямаше да ги бъде в жътвата. Освен това най-близката воденица беше превърната в музеен обект, а за мливар служеше една кукла-манекен. Затова Росица наложи тезата, че ще им доставят готово брашно, от което ще замесват хляб. Колко му е, възкликна Недялко и за да разведри брат си, му напомни онази приказка, в която змеят врътнал кранчето на водата и жените замесвали хляба със сълзи.
В труд и неволи, настъпи третия месец. Спас и Недялко въртяха домакинството и виждаха неописуемите красавици толкова, колкото да им поставят новите задачи. По този повод Недялко беше приседнал на двора и въртеше чекръка, на който предеше вълната. До него на трикрако столче беше Спас, който от своя страна чепкаше вълната.
- Да знаеш, Спасе, на чекрък по-бързо се преде! Доволен съм! Производителността ми се качи, а и качеството. Преди с хурката не ми беше удобно! Вярно, вървиш по улицата и предеш, не губиш време, ама хората май ми се подиграваха!
- Ти пък! Кой ще ти се подиграва! Напротив! Старите баби ти казаха някои чалъми как да затъкнеш хурката в пояса и ти беше доста по-удобно. Радваха ти се! А аз как да тръгна с чепкалото по улицата? Нагънал съм се тука и трети ден чепкам! Край няма тая вълна, ей! – Спас обърса потта от челото и се сети: - Божке, тестото е втасало, ще бягам да пека хляба.
- То и аз трябва да оставя преденето! Натрупахме мляко и трябва да избия масло! Сирене да направя…ох, край няма къщната работа.
Вечерта, когато бяха попривършили с домакинството, Спас извади ръкоделието и реши да сподели вижданията си за ковьорчето, което трябваше да извезе:
- Виж, сега, Недялко! Мисля лебедите да ушия зад игла, дърветата да са фестон бод, а папурите – пълнеж! Нали се връзва?
- Че как! – бодро го поощри Недялко и му подхвърли, че още не е късно да разточи едни кори и да направи баница. Хем сутринта ще имат за закуска, хем докато Спас бродира, а той върти чекръка, баницата ще се пече. Е, ще им останат два часа за сън, ама какво от това? И по-малко са спали, само и само да помогнат на неописуемите хубавици, етно не знам си що си. Още повече, че точенето на кори беше залегнало в дисертацията.
При следващото посещение на учените съпруги се появиха кокошки, пет заека и заплодена зайкиня, прасе за угояване и една крава. Трябвало да се направи пълно стопанство, за да бъде проучването по-качествено. Какво да се прави, като такива неописуеми хубавици те молят? Не ти остава нищо друго, освен да клекнеш пред волята им. Затова братята клекнаха. Е, поне се опитваха, защото на Недялко не му оставаше време да преде с чекръка, седнал и пак хвана хурката. Хем ходи по работа, хем преде! Спас заряза чепкането, защото една от кокошките се разкваца и измъти пиленца. Тя пък и зайкинята роди. Кравата се оказа стелна…
На шестия месец Капка и Росица се върнаха, а след тях дофтаса и един камион, от който стовариха някакви уреди, които се оказаха части на стан за тъкане. Не можело една селска къща да е без домашно тъкани черги. Спас, като дипломиран инженер веднага прегърна идеята за монтаж.
- Колко му е! Да не е космически кораб! Ще го сглобим този стан! Ама кой ще тъче?
- Как кой? – опулиха сините си очи жените – Вие, естествено! Да не искате да правим мъжки харем! Я какви сте яки! Ще се справите! Навремето жените как са се справяли! Още малко остана и ще довършим дисертациите! Ако вие не ни помогнете, кой?
При този основателен въпрос, завършил с целувка по съответните съпружески бузи, Спас и Недялко отново клекнаха. Този път пред стана. Намери се една жена, която да ги въведе в изкуството на тъкачеството и така двамата започнаха да се редуват да тъкат! Много добре им се получаваше! Недялко се специализира в боядисване на преждите, така че чергите направо грееха. Впрочем, те се научиха и да плетат чорапи на пет куки! Ако питате кога успяваха, ще ви кажем. Когато човек има желание, намира време. Двамата си бяха направили по една торба, която носеха през рамо и там винаги имаха ръчна работа. Плетяха ту чорапи, ту шалчета, дори и пуловери изплетоха. Тръгнат на някъде и по път вадят куките! Що да губят време, като че изобщо има оставаше и миг свободен.
Работата с чергите вървеше, макар и бавно, защото Росица трябваше да включи в дисертацията и изработката на Калоферските дантели. По този повод донесе пълно описание и даде куките на Спас. Между другото Недялко беше усвоил проста плетка на една кука и дори го считаше за успокояващо. Като чуха това, учените съпруги веднага включиха в изследването и българската шевица! Че как без нея! На Спас и Недялко бяха връчени по един гергеф и набор от разноцветни конци. Гергефа е за удобство, мило обясниха жените и ги възнаградиха с целувка. Оставиха им моделчета за бродиране и нарамиха торбите да довършат изследването си.
Мъжете останаха в голямата селска къща и въобще нямаха време да седнат, защото кравата беше родила и телето имаше нужда от грижи. Малките зайчета също, пилците… Станът чакаше, а и хлябът трябваше да се пече. Да не говорим, че продуктите за лютеница бяха нарязани. То…и млекото трябваше да се свари, да се направи сирене. Джибрите трябваше да се разбъркат, че и ракия да сварят. Вино да направят. Бирата им беше забранена, защото не беше в народната традиция.
При следващото завръщане на учените съпруги, да им се не види и ученето и чудото, те поднесоха най-новата си идея:
- Така и така сте тук по цял ден, решихме да изкарате и по някой лев. Организирали сме посещаване на къщата като атракция. Демек, да идват туристи и да се дивят как са живели едно време нашите баби и дядовци.
- И вие най-после се връщате? – зарадваха се мъжете.
- Не бе! Ние имаме още малко работа из Родопите. Само вие ще сте тук, пък когато довършим, ще се присъединим и ние.
- Но как ще показваме семейство? То ние по едно дете нямахме време да ви направим – отправиха дебел намек към съпругите си мъжете.
- Измислили сме го! Спас, като по-слаб и нисък, ще се бръсне всеки ден, ще облече литак, ще сложи забрадка и ще си начерви устата. Малко руж на бузите, малко пудра и няма да личи, че е мъж. Ще му прикачим плитки, в пазвите малко парцали за цици и е готов! Ако туристите искат да видят пощипване, вие си се разберете как ще е…А за дете, не се притеснявайте. И за това сме помислили.
Капка извади една кутия, от която измъкна някакво бебе-кукла.
- Ей го и детето. Управлява се дистанционно. Първите две копчета са за тих плач и силно реване, а следващите двадесет са за разнообразни реплики. Дай, Росе да турим батериите и да демонстрираме!
Манипулацията беше извършена и бебето-кукла демонстрира тих плач и силен рев, но при репликите са оказа, че са на китайски.
- Е, нищо! Само ще реве! Ето ви и люлката.
Капка и Росица оставиха вързоп с дрехи и се метнаха на колата, която щеше да ги отведе към новите обекти за изследване.
Спас и Недялко седнаха на трикраките столчета и по навик се захванаха за работа. Единия заплете чорап, другия да бродира.
- А бе, Спасе, ние май се прекарахме… И защо се оженихме за тях? Красиви! Ама не можеш дори да ги опишеш колко са красиви! Та неописуеми чак!
- Да бе… и като не можем да ги опишем, що не ги отпишем…
В това време кай къщата минаваше едно младо семейство с деца.
- Искате ли къщата? – попита ги Недялко.
Онези се спогледаха и рекоха:
- Че що не? Какво ще ни искате вие?
- Нищо! Живи и здрави да сте. Само ще посрещате две неописуеми хубавици. Етно не знам си що са…пишат за обичаите!
Недялко се огледа и за спомен си взе хурката, защото преденето с нея му допадна твърде много и го успокояваше. Спас посегна за чепкалото, ама махна с ръка и рече, че било много тежко.
Какъв беше краят на тази история ли? Ами братята се върнаха в града, разводите минаха кротко и културно и те си намериха други половинки. Не неописуеми красавици, а описуеми. Недялко чат-пат предеше вълна с хурката, Спас съжаляваше за чепкалото, но…децата не им даваха да скучаят.
Капка и Росица довършиха дисертациите и се впуснаха в завладяване на нови науки. Станаха професорки. По етно не знам си що си. Дори решили да изучават етното в Гърция и Румъния!
Онова семейство останало в къщата им и направили стопанство за чудо и приказ! Почти без работят, защото възлагали това на приходящите туристи, жадни да се потопят в селския живот. Разправя се, че най-много кандидати имало да предат на чекрък и да чепкат вълна. Дали е така, не можем да кажем! Факт е,че най-много се продавали ръчно изплетените чорапи и скиорски шапки от чиста и изпредена на място вълна!
© Латинка Минкова Все права защищены